8 Сблъсък на аромати

Жасмин спеше, но когато тримата нахълтаха в стаята, мигом отвори очи.

– Здравейте – сънено поздрави тя и понечи да се изправи, но тогава забеляза Женшен и се уви с одеялото, а очите ѝ живнаха моментално.
– Излизате за по чаша чай и се връщате с… тоя…?
– Жасмин, по-мило с новия си спътник – порица я Теа със самодоволна усмивка. Момичето рязко се изправи и скръсти ръце – вече не ѝ пукаше, че е само по риза.
– Моля? Защо са ни още хора? А какво стана с предпазливостта? И защо по-конкретно той ще ни бъде от полза?

Чай поклати глава.

– Жасмин, не бъди такава змия пред момчето. Това ще бъде неговата роля в групата.

Старчетата и новодошлият се закискаха, а Жасмин, без да може да проумее кое беше смешното, изръмжа и изчезна. Женшен прие това като покана да демонстрира уменията си. Затвори очи и след няколко странни гърча тялото му се стесни и издължи. Като мокра глина се самоизвая в новата си форма – едър мрежест питон. Запълзя по пода, сетне нагоре по леглото, и накрая започна да се увива сякаш около въздуха. Чу се вик и семейство Мил станаха свидетели на следната гледка – Жасмин, вцепенена от ужас, седнала на леглото. А около крака ѝ, до коляното – стегната змийска спирала с мозайкова окраска и лъскави люспи.

Когато Чай и Теа пак прихнаха да се смеят, момичето се успокои, хвърли им гневен поглед и измърмори:

– Сега разбирам.

Питонът я освободи от хватката си и се плъзна обратно на земята, а след миг или два в средата на стаята отново стоеше Женшен.
– Спокойно, не хапя – опита се да се пошегува младежът, но късно. Жасмин се беше завила през глава и демонстративно хъркаше. Женшен се врътна към съпрузите.
– Добре, това мина гладко… Кажете ми сега какво ще правя.
– Ще легнеш и ще спиш! – отсече Теа и му постла рогозка и одеяло на пода.
– Ама…
– Имай търпение. Утре ще ти обясним всичко. Сега е време за сън.