7 Бар „Слънце не огрява”

– Бял чай и вишни за закуска. Ставайте, поспаланковци!

След първото хапване за деня дружината пое към Китна сянка. Следваха естествените горски коридори. Високият бамбук ги обграждаше със зелените си решетки, а въздухът тежеше от влага, предвкусваше се дъжд. В началото и тримата крачеха бодро, закачаха се и пееха пътни песни, но умората и зноят си казаха думата и накрая се наложи да спрат за почивка и обяд.

Поне преценката на Чай се оказа правилна – когато слънцето обагри небето с пурпурен залез, пътешествениците тъкмо влизаха в градчето, подгизнали от следобедния порой. Чай и Теа наеха просторна спалня в местната странноприемница. Жасмин се настани в стаята и отказа да излезе, но съпрузите бяха в настроение за разходка и тръгнаха да бродят из града.

След известно скитане решиха, че бар „Слънце не огрява” изглежда като забавно място за вечерен отдих. Дребните, каталясали от път старчета събраха погледи с влизането си в заведението, но щом седнаха на една издрана маса за двама, всички забравиха за присъствието им. Теа поръча две чаши силен черен чай, а съпругът ѝ се зае да коментира:

– Приятно местенце… Обстановката е уютна. Малко ми е мрачно де, а масите изглеждат мръсни, пълно е само с младоци и пияници…
– Няма да ни е за пръв път да не се впишем.

Някой от съседната маса гръмко се изсмя и съпрузите се извърнаха натам. Намираха се в периферията на разгорещен спор между шестима младежи. Ръцете им, със запретнати мръсни ръкави, стискаха дървени халби, от които се носеше дъх на печен малц и орехи.

– Леле, Хрян, ше ме съсипеш! Верно ли мислиш, че не’кви си йеренци могат да бият Фирине? Те могат да летят, пич, знаеш ли к’во значи т’ва?
– Много ясно че знам, да не съм се родил кух като тебе! Но ако двубоят е в затворено помещение и фиринецът се измори да левитира…

Другото момче отново избухна в смях.

–‘Щото някой фиринец пък ше е толкo’ тъп, че да се бие на закрито… Казвам ви – Фирине. Т’ва е най-силният знак.
– Я виж ти… – прошепна Чай на Теа и двамата продължиха да подслушват. Трето момче взе думата:
–Абе всъщност и двамата грешите. Защото и Фирине, и Йерен бледнеят пред силата на Бехе и Боас. Някой, роден под техния знак, би могъл да се преобрази в кръвожадна птица и да изкълве до смърт фиринеца… Друг ще може да се превърне в дебела лиана, да се увие около врата на йеренеца и да го обеси. Бехе и Боас са господарите на живота и смъртта, не можете да го оспорите.

Останалите очевидно смятаха, че могат, защото последва шумна и хаотична препирня, в която обидите взеха превес над аргументите. В един момент най-дребният, невестулчест на вид младеж, успя да се изкаже:

– Аз обаче знам нещо, с което всички ще се съгласите. Най-могъщи са Дарха.

Думите му бяха посрещнати с овации и наздравици. Но един от групата посмя да възрази:
– Дарха не са чааак толкова силни.
Приятелите му мигом му се нахвърлиха.
– Много разбираш ти, Женшен, жалка змия такава.
Чай и Теа се спогледаха.
– Да… змия… защото се превръщаш в змия! – в миг на гениален проблясък изсъска Хрян. – А дори не си отровен вид, демек си безполезен.
– Ох, вие изобщо не вдявате. Силата на змията срещу Дарха е друга. Аз мога да…
– Млади момко, би ли ни помогнал? – прекъсна го Чай. – На жена ми… ѝ прилоша, а аз съм твърде стар и слаб, за да ѝ бъда опора. Ще ни съпроводиш ли до дома?

Женшен погледна старчето, което се беше вторачило в него с молещи очи на животинче, и въздъхна.

– ‘Айде, от мен да мине.

И под съпровода на подигравки и освирквания семейство Мил и новият им познайник оставиха монети на масите си и се изнесоха от бара.

– Къде живеете?
– Наехме си стая през няколко преки оттук. Насам…

Остатъка от пътя изминаха в мълчание. Теа бая достоверно се преструваше, че ѝ е прималяло, и даже ѝ се услаждаше да ходи хваната под ръка със силния младеж. Пред странноприемницата се спряха и Чай се обърна към помощника:

– Много благодаря, задължени сме ти! Май-май не си чак толкова безполезен.
Женшен примигна.
– Ама вие… Чухте ли…
– Чухме всич-ко – каза Теа през кикот. – Аз съм добре, между другото.
– Но тогава защо…
– Слушай сега. Любезните ти приятелчета не стоплиха, но ние разбрахме веднага. Когато приемеш формата на змия, ти можеш да доловиш присъствието на невидимите, защото змиите разпознават движения и усещат телесната топлина. Това те прави по-силен от родените под знака на Дарха. Нали така?
– Точно това щях да кажа – удиви се Женшен. Старците се спогледаха заговорнически и Чай занарежда:
– Чудно как на нас всъщност ни трябва тъкмо един ловец на Дарха… Ето го планът – пътуваш с нас, приключенстваме из цялата Империя, получаваш безплатна храна и даже ще ти платим, ако намериш нашия невидим познат. Ако, разбира се, родителите ти нямат нищо против.
– Те, ъъ, не знаят, че съм тук – каза Женшен и сведе глава, но не можа да възпре гласа си. – Много се карах с тях. Онези момчета от бара, те са ми приятели, или поне ги мислех за приятели… Та, избягах заедно с тях. Обещаха ми, че ще си намерим работа и че няма да има нужда да се върна. Е, лутаме се вече няколко месеца, и нищо. Писна ми. Нямам какво да губя, само не искам да се връщам вкъщи. Така че, май… съм съгласен?
– Добре дошъл в отбора! – поздрави го Чай, а Теа добави:
– Бре… Доста по-приказлив си от Жасмин. Най-сетне ще си имаме интересен събеседник.