6 Нощ в гората

– Ще прекараме първата нощ от златния си меден месец под луните. Колко романтично! – замечта се Чай. Тримата седяха около огъня и лакомо похапваха от вкусните оризови топки с късчета риба, които Теа беше приготвила.
– Ето я и отварата за лека нощ – обяви тя и махна чайничето от огъня, за да напълни чашите на спътниците си. Сладко ухание на лайка и мед погали ноздрите ѝ, но Жасмин отказа.
– Какво толкова, дреме ми за обичая, вече не сме в Билкоград.
– Както искаш, мила – примири се Теа и сведе глава. Жасмин се изправи.
– Аз ще спя ей там. Още много ли остава до Китна сянка?
– Ако вървим с бърза крачка цял ден, ще стигнем по залез – отвърна Чай.
– Пфф, лесно ви е на вас, като олекотявате стъпките си чрез левитация.
– На теб ти е още по-лесно, защото си млада – рече приповдигнато старецът и усмивката му, вече дразнеща, грейна пак на лицето му.

Маршрутът на господин и госпожа Мил минаваше през градчето Китна сянка. Двамата така бяха планирали преходите си, че често да минават през градове и села, за да ги разглеждат, а и да не носят много провизии. Искаха да изследват пътеки извън главния път, затова в момента се намираха в една малка бамбукова гора, която се простираше от Билкоград на североизток към Китна сянка.

– Нямам търпение да ни сполетят всякакви чудни приключения – промълви Чай и прегърна Теа. Старчетата се загледаха в нощното небе.
– Не сме ли вече твърде стари за това?
– О, я стига, никога не си твърде стар за приключения.

Чай целуна Теа по челото. Съпрузите заспаха сгушени край ласките на огъня, под преплитащите се светлини на четирите луни.