5 Прекрасен ден за Империята

Императорският дворец Ърл Грей блестеше ослепително, озарен от жаркото обедно слънце. Разноцветни мраморни колони, позлатени орнаменти по фасадата, и за капак покрив, обкован със смарагди и тюркоази. Огромни прозорци, обагрени със стъклопис, и обширни градини с поточета, фонтани, изкуствени водопади и портокалови градинки… Всичко това, само и само императорът да се чувства като у дома си. И той наистина се чувстваше така, защото все пак Ърл Грей беше домът му.

В този прекрасен ден императорът се наслади на още по-прекрасен обяд – супа от крехки ивици зеленчуци, скариди със сос и гарнитура от ориз с пъстър букет подправки. Прясно изцеден сок от портокалите в градината придружаваше ястията, а за десерт – нежен крем от кокосово мляко с парченца манго и зрънца нар.

Сетне императорът си полежа малко, за да смели императорският му стомах императорския обяд. Наслади се на дълга баня, облече тържествените си одежди в борово зелено и зае почетното място на следобедната чаена церемония със съветниците си.

– Прекрасен ден за Империята! – възторжено откри срещата главният съветник, но щеше да бъде по-убедителен, ако не се мръщеше на слънцето, което нагло грееше в лицето му. Императорът заговори с тих, спокоен тон:

– Уважаемото ни слънце не може ли да проумее, че ни е по-полезно, когато е залязло? Не харча от имперската хазна, за да може астрономите да сърбат чай и да работят върху тена си.

Един младолик съветник в другия край на масата понечи да се изправи, но след това се смути и си седна. Понеже последва неловка тишина и всички се бяха вторачили в него, той все пак се престраши:

– Аз… Ако позволите, за втори път ще предложа на Негово Величество да… да наеме астрономи на източния бряг, за да работят, докато тук се стъмни…
– А аз, ако позволите, за втори и последен път ще Ви кажа, че това е невъзможно, съветник Улун – прекъсна го императорът, все така спокоен и безизразен. – Източните територии, уви, са извън пределите на Империята, населени с елфска паплач и покварени от регресивната технократска политика. Не мога да рискувам секретността на проекта, особено сега, когато сме толкова близо до целта.
– Ама… Може да се съюзим с елфите. Разработил съм план. Толкова е просто, само ми дайте шанс…
– Съветник Улун, препоръчвам Ви да си затворите устата по обичайния за Вас начин.

Младежът въздъхна, пресегна се към порцелановата купичка пред себе си и напъха парче манго в устата си. Един съветник с мазна кожа и дълга, тънка брада на плитка, се обърна към императора:

– Ваше Превъзходителство, в последния доклад на Имперската астрономическа академия се потвърждава, че формулата на господин Шало за изчисляване на фазите на Дарха е вярна и приложима с минимална грешка във всички съществени случаи.
– Отлично, съветник Сумак. Съобщете на господин Шало, че е повишен и от днес официално е имперски астроном. Страшно доволен съм, че оправда доверието ни.

Мъжете около дългата маса отпиваха от чая си и дращеха с въгленови пръчки в тефтерите си. Само съветник Улун не помръдваше от мястото си, изопнат като бамбуково стебло.

– Ваше Величество, простете, но все още не разбирам. Предвид напредъка ни, защо е нужно да нападаме?
– Съветник Улун, ще Ви дам прост пример чрез нещо, с което сте много добре запознат. Нали виждате тази половинка манго пред Вас?

Младежът сведе очи надолу и закима, или пък може би потрепери.

– Е, кажете честно, не Ви ли се иска да притежавате и другата половина?