4 Сирачето на Билкоград

Жасмин живееше в една къщурка в покрайнините на града. Наричаха я Сирачето на Билкоград, защото се беше появила сякаш отникъде и се беше настанила сама в изоставената бърлога. В началото народът не без причина я набеди за особнячка и крадла, но после господин и госпожа Мил се сближиха с нея и я взеха под крилото си. Жасмин беше и единствената в цял Билкоград, родена под знака на Дарха. Това не я правеше по-приятна за околните и те упорито я отбягваха. Ала и тя правеше същото, така че взаимната неприязън се оказа взаимна изгода.

Чай и Теа похлопаха на вратата – не последва отговор, както винаги. Но пък беше отключено и двамата се самопоканиха в занемареното здание.

– Жасмиииииин…

Бяха вече прекосили мрачния хол, когато чуха глас.
– Точно зад вас съм!

Обърнаха се. Нямаше никого. Извърнаха се пак напред и едва не се сблъскаха с Жасмин. Стопанката на бараката беше дребно и хърбаво момиче на около седемнадесет блианта. Косата ѝ се спускаше до раменете с неравномерно подрязани кичури. Тъмни, лисичи очи често бяха последното, което се виждаше от нея, когато погаждаше номера с невидимостта си.

– Не мога да повярвам, че още кълвете на това.
– Ами такива сме си ние, наивници, знаеш ни – изчурулика Чай и размаха десницата си с кутията за чаена церемония. Въпреки ниския си ръст Жасмин се извисяваше над съпрузите и не пропусна, че бяха нагърбили туристически раници, големи колкото тях самите.
– Как ще пътувате с тоя нечовешки товар?
– То само изглежда, сякаш го носим на гърбовете си, но всъщност използваме левитация – поясни Теа.
– Ама разбира се.
– И тъй, млада госпожице, готова ли си за път?

Жасмин се втурна към стаята си и след миг се върна с кожена пътническа чанта, наметната през рамо – нелепа в сравнение с тежкотоварните раници на семейство Мил.

– Нали казахте да взема само най-необходимото – оправда се тя пред критичните им погледи.
– Блазе ти, че се нуждаеш от толкова малко, тогава – отбеляза Теа, а Чай побърза да каже:
– Но няма значение, защото си с нас. А ще можеш ли да поддържаш невидимостта си достатъчно дълго време?
– Докато излезем от района на Билкоград, а навярно и още, както бяхме говорили. – Жасмин се засегна, че поставят под въпрос способностите ѝ. Теа се усмихна и ѝ рече:
– Ако има някакъв проблем, дръпни ме за ръкава и ще се скрием някъде, за да говорим на спокойствие. А ако ние решим, че искаме да ти кажем нещо, ще се спрем и ще започнем да ровим из джобовете си.
– Те са празни, между другото. Но това е сигналът – вметна Чай.
– Разбрах.
– И помни: види ли те някой, оставаш тук.
– Ясно, ясно, нека да тръгваме!
– Не забравяш ли нещо?

Жасмин се замисли, веждите ѝ натежаха над клепачите.
– Чаената церемония… Тъкмо се зарадвах, че вие сте я забравили.
– Може да сме стари, но никога не бихме забравили за чаената церемония, колкото и на някои млади хора да им се иска.