48 Шало

Улун е мъртъв. Лунни кратери! Как е станало това? Леле, какво ще правя сега. И Жасмин изчезна. Намерили са перуката ѝ в кабинета му. Ужас. Май не беше добра идея да я пускам в палата. Тя ли го е направила, о, милиони звезди в безкрая, тя ли го е убила? И защо? Всичко беше така хубаво. Улун беше император. Жасмин се върна. Воините на Дарха потеглиха безпроблемно. Всичко се нареждаше… Воините!

Лунни кратери, воините. Толкова много смърт, защо? Улун го няма вече. Не работя за него. Работя за Империята. За Империята ли работя? Не, за Китл! Ох, а воините сигурно вече са стигнали земите отвъд. Но не е късно да ги спра. Не е късно, нали? Така ще изкупя грешката си, нали? Ще изкупя всички грешки. Всичко ще се оправи. Тичам, тичам!

Процедурата е елементарна. Въобще, да контролираш Времето далеч не е толкова трудно, колкото хората го изкарват. Само да наглася… Добре. Всичко е в изправност, ритуалът може да започне.

Е, ако трябва да съм честен, ми се струва толкова лесно заради Пентаракта. Наученото от него е безценно. Но защо Улун настояваше да го използваме за унищожение? Защо никога преди не се усъмних в него? Какво се случва с мен? Но да се съсредоточа…

Бехе и Боас, пространство и време, безкраят. Колко е крехък участъкът, в който са долепени. Колко е тънка границата. Колко е лесно да я прекрачиш. Така. Аз съм астроном. И овен това човек. Позволено ми е да правя грешки. Колко пъти съм грешал в уравненията си! Но важното е грешките да се поправят. Да се поправят навреме. И аз точно това ще свърша сега, и елфите ще бъдат спасени, и Касис ще бъде императрица, и ще мога да хапна на спокойствие пъпешов крем, и Жасмин ще бъде щастлива. Жасмин…

Не трябваше да ѝ пиша онези писма. Може би нямаше да се върне, ако не бяха те. Ама толкова исках да я видя. Какво ли е станало сега с нея? Как ли ще оправя тази грешка? Дали Улун ѝ е казал? По-точно, какво ѝ е казал? Той искаше да я използва, тя му беше важна за нещо, но сега него го няма, и нея я няма, и аз съм сам, и ще се побъркам, ако не се получи!

Досега винаги се е получавало. Магията е нещо впечатляващо, подчинява се на притежателя си като всяко друго оръжие, но не ти дава никаква сигурност. Промушваш някого с маждрака и няма връщане назад. А с магия и математика винаги можеш да си върнеш хода, въпросът е наистина така ли е по-добре? Аз откъде да знам? Лунни кратери, прав е бил Звездин, че трябва да се осланяме на звездите. Ако вземем нещата в свои ръце, се нагърбваме с цялата отговорност. Кой съм аз, че да кажа какво да стане с хората, и с планетата, с луните и звездите? Това е грешно, грешно, грешно, но аз сега го поправих и никога повече няма да се бъркам, щом го няма Улун да ме кара. Не, всъщност никой не може вече да ме накара да направя каквото и да било. Астрономията все пак е предимно наблюдателна наука. Съзерцание на небесата и на всемира. Такъв, какъвто сам се е създал, без хорска намеса, прелестен и необятен в своето съвършено несъвършенство. Хармония и хаос, живот и смърт, ами да.

Добре, мисля, че успях. Луните ще свършат останалото. Мога да си отдъхна. Оправих всичко. Несъмвиновен, несъмвиновен, несъмвиновен.

Не съм виновен.