47 Елфският огън

– Знаете ли защо градовете ни са покрити с метал?

Намираха се в повърхностната част на Саез – първото елфско градче край планините, точно до безкрайното поле с високи треви. Наподобяваше хорско селище, даже смътно напомняше на Чай и Теа за Китна сянка, само дето земята – всички улици, площади, пътечки – бе покрита с метална мрежа, подобна на тази на площада в Блерио.

– Проводници. Електричество. Нямате много представа какво е това, нали? Наричате го елфския огън. Признавам, това звучи внушително, харесва ми. Но електричеството е нещо много повече от просто огън. И като го пуснем да тече по мрежата, ще разберете защо. Учените, които го открили, си правели експерименти с него, поразявали доброволци или самите себе си с искри с различно напрежение и галено наричали резултата от опитите – бурните конвулсии на телата – танца на огъня. Поетично, нали? И сигурно ви звучи познато…

Естрагон ги качи на върха на една защитна кула с множество прозорчета в различни форми, чрез които елфите си изпращаха кодирани светлинни послания. Току-що спусналата се завеса на нощта все още не пропускаше плахите лъчи на луните, но с времето те ставаха все по-настоятелни. Въоръжени с далекогледи и търпение, старците и елфът съзерцаваха от високо полето, планините, а с много вглеждане дори можеха да забележат кръглия отвор на тайния тунел и мъждукащата светлина вътре.

– Има ли въобще смисъл от това? Те са невидими – скептично подхвърли Чай. – Още повече, не знаем кога точно ще нападнат. Може да се наложи да чакаме с дни.
– Невидими, но не и безплътни или летящи. Би трябвало да се забележи някакво вълнение в тревите, ако оттам мине цяла армия, не мислиш ли? – контрира го Естрагон. – Нужно е да имаме готовност да активираме източниците, за да изпържим натрапниците като минат по проводниците. Не можем да си позволим да държим генераторите включени през цялото време.

В тази нощ на трескаво очакване и нескончаемо бдение и тримата се убедиха, че невидимият враг е най-лошият. Никакви зрелищни експлозии и магии, нито дрънчене на оръжия, нито която и да е обикновена армия можеше да се сравнява с побъркващата параноя, че вечно има нещо дебнещо зад гърба ти.

– Вижте! Там!

В тревите се образуваха неестествени ивици. Естрагон проследи внимателно къде започваха и къде свършваха, прецени и скоростта, с която се отместваха.

– Ще подам сигнала – оповести елфът и понечи да слезе по стълбите, за да запали фенера при съответното прозорче, ала беше прекъснат от нещо толкова удивително, че Чай и Теа замалко да паднат през парапета, щом го зърнаха. Три далекогледа се насочиха право към нощното небе и луните, които го озаряваха по-ярко и от обедно слънце.

Бехе и Боас бяха като надвесени над празното поле. Изглеждаха по-близо и по-големи от всякога. Светлината им не бе ефирна и стелеща се, а ослепителна и всепроникваща. Лъчите им, златисти и виолетови, като свръхдълги мечове раздраха мрака и пронизаха повърхността на Китл.

И разкриха ордата невидими, еднакви, облечени в черно и въоръжени убийци, щурмуващи право напред. И ги възпряха да продължат, хипнотизираха ги с бистра пелерина от най-мощно лъчение. И те, като че в транс, застинаха на едно място и се отдадоха на космическата ласка, впериха премрежени погледи в луните-близнаци, а сетне изчезнаха внезапно, тъй както се бяха появили. Ала не защото станаха невидими по своя воля, а защото лъчите ги прободоха право в сърцата. И вкопчени в сърцата на воините, туптящи само за да спират ритъма на чужди сърца, лъчите като куки ги затеглиха право нагоре, докато се изгубиха от поглед. Всяка частица от този сноп светлина представляваше целувка и безчет целувки на смъртта покриха от глава до пети фантомите на Дарха.

И кръгът се затвори, и светлината угасна, и тревите не мръднаха повече.

– Какво, в името на първия въздушен балон, се случи току-що? – почуди се Естрагон след дълго мълчание. Чай въздъхна.
– Луните отново решиха да се намесят в хорските дела. Воините на Дарха, създадени чрез злоупотреба с магията, бяха унищожени. Балансът бе възстановен.
– Но това не значи, че сделката ни отпада – побърза да уточни Теа.
– Вие сте лунатици – простена Естрагон и заслиза по стълбите. Съпрузите поискаха да прекарат остатъка от нощта на върха на кулата.

По същото време Жасмин и Женшен, каталясали от прехода през тунела, най-сетне излязоха на терен с небе над главите си. Те успяха да зърнат само последните мигове от изумителното събитие – изчезването на войската. Дори не разбраха какво точно виждат.

– Може елфите да са ги спрели. Може да е ново оръжие – предположи Женшен развълнувано.
– Не, това си беше работа на Бехе и Боас, не забеляза ли колко близо бяха? Не усети ли онзи странен поток на енергия, който бликаше от тях? – запита Жасмин, която бе крайно объркана, но въпреки това се чувстваше сигурна, че елфите нямат нищо общо с разигралия се спектакъл.
– Добре, важното е, че изчезнаха, нали? И няма вече опасност?
– Не съм сигурна.
– Е, май няма и как да разберем, поне засега. Дай да намерим Чай и Теа.