42 Три измерения не са достатъчни

– Щом влезете вътре, предоставяте на Пентаракта всичките си знания, ясно ли е това?
– Ясно, но щеше да е хубаво да го бяхте споменали малко по-рано – промърмори Чай. Естрагон се разцъка с език недоволно.
– В замяна ще получите някои от знанията, заключени в Пентаракта, това не ви ли звучи като добра сделка?
– Естрагон, ще бъдеш ли така вежлив да ни посветиш, кой всъщност си ти? – попита Теа. – Валцер ни каза, че не си водач, но все пак разполагаш с всичките елфски знания, това е бая отговорна позиция.

Елфът, който за новия ден бе избрал тъмносиня генералска униформа с пагони и ленти, много по-елегантна и внушителна от предишната му, изпръхтя от досада – въпросът вероятно му беше много омразен.

– Ще го представя така – всеки си има някаква работа, нали? Ако ви трябват дрехи, ще идете при шивач, ако нещо се повреди, ще викнете техник. Аз съм, така да се каже, онзи, към когото се обръщат, когато няма към кого другиго да се обърнат. Пътувал съм из цял Китл – да, дори и из земите на Империята, и продължавам да пътувам, да следя събитията… поназнайвам това-онова. Сигурно ви се струва, че съм нещо като предводител на народа ни, но елфите просто нямат това понятие за водач, което вие имате.
– Eй, а какво стана с гласа ти вчера, в началото звучеше… различно? – сети се Чай.
– Защото после започнахме да говорим по работа. Предлагам ви да си запазите въпросите за когато влезем вътре.

Това, в което трябваше да влязат, се оказа далеч по-обикновено на вид, отколкото се предполагаше заради гръмкото му име. Бяха се шмугнали през скрит отвор в земята, който се намираше в дъното на кабината на големия летателен балон в средата на площада. Още едно ниво под подземията на Блерио. Повървяха съвсем малко през мрачния метален тунел и стигнаха до Пентаракта.

Меден куб с размерите на каляска, с идеално гладки стени, без врати, без прозорци. Това беше хранилището на всички елфски знания, това беше мястото, където петте измерения се сливаха в едно. Никакви сложни механизми, никакви магически номера – какво разочарование. Но Чай и Теа знаеха от личен опит, че колкото по-обикновено изглеждаше дадено нещо, толкова по-необикновено се оказваше в края на краищата. Естрагон погали леко предната стена и тя като врата се плъзна настрани. Вътре цареше непрогледен мрак.

– Напред – подкани елфът и изчезна вътре. Старците стиснаха дланите си и бързо прекрачиха границата.

Каква бе изненадата им, когато не почувстваха насреща си под. Не виждаха нищо, не чуваха нищо, не усещаха нищо – наоколо беше черно, черно, черно, не можеше да се прецени движат ли се, или се реят на едно място, но със сигурност нямаше под, нямаше таван, нямаше стени, нищо. И при все това гласът на Естрагон ясно отекна в главите им.

– Само децата на Фирине, търсачите на истината, могат да влязат в Пентаракта и да се задържат, всички други биха пропаднали в бездната без изход, без граници, без светлина. Сега вече сте едно цяло със знанията на света. Всичко, което сте видели, преживели и научили, безвъзвратно стана част от Пентаракта. Само не се плашете и не се опитвайте да левитирате нанякъде, ще се изгубите и ще ми усложните излишно живота. И се подразбира, че ако излъжете, ще нарушите пакта с луната и ще пропаднете, нали?
– А ти, ти как не пропадаш? – едва изрече Чай. Единственият му досег с реалността, единственото доказателство, че още бе жив, беше допирът на студената ръка на Теа. Не долавяше къде се намира Естрагон, ала гласът пак зазвуча в главите им.

– Аз също съм търсач на истината, имам благословията на Фирине. И не само това, аз съм повелител на Пентаракта, аз съм и негов създател.

Тръпки пропълзяха по телата им като паяци. Докато всичките им други сетива бяха притъпени, осезанието се беше изострило болезнено и усещаха всеки удар на сърцата си като чук по наковалня.

– Тогава ти си… Вие сте… Съгледвач! Знаехме, че има нещо, предполагахме, че е друг Пратеник на луните, но Съгледвач…
– Да, аз съм Съгледвачът на Китл, откакто бе създаден. Но не бързайте да се радвате, Пратеници – като излезете оттук, няма да си спомняте за това. Отново ще бъда за вас елфът Естрагон и нищо повече. А сега, докато сме тук… Кажете ми истината. Има неща, които дори аз не знам.
– Искаме да унищожим луните.
– Да, но защо? Наистина защо?

Въздишките им се изпариха почти мигновено в необятността.

– Защото иначе те ще унищожат нас. Защото невидимите лъчения на Дарха ще повлияят пагубно на живота на Китл. Защото Фирине умее тъй да дръпа морето, че да удави безмилостно цялата суша. Защото кратерите на Йерен са всъщност действащи вулкани, под повърхността си тази луна е фурия от магма и разтопени метали и е само въпрос на време да избухне… Бехе и Боас поддържат баланса, но те са най-опасни, те най-лесно могат да сложат край, ако пожелаят.
– И как научихте всичко това?
– По най-трудния начин. Над фиринските библиотеки тегне особена магия, тя ни позволява да призовем за кратко автора на която и да било книга и да разговаряме с него. Да научим истината, да получим от него абсолютното знание, до което само някой, сбогувал се с живота, е способен да достигне. И ние се сдобихме с това забранено за живите знание, но на ужасяваща цена. Дъщеря ни Липа… Тя загина при смъртоносния прилив, но дните ѝ бяха преброени още преди това. Ние сключихме сделка с Бехе и Боас, доброволно я предадохме в замяна на истината, разменихме я, за да пробудим книгите… И научихме толкова много, кошмарни неща…

– Принесли сте я в жертва?
– Тя дори не умееше да лети. Уж бе родена под знака на Фирине, но така и никога не хвръкна. Това не значи, че не я обичахме, напротив – именно защото любовта ни към нея бе толкова силна, луните-близнаци склониха да приемат живота ѝ като дар и да го вдъхнат на книгите. Точно защото знаеха, че ще съжаляваме до последния си дъх, че болката ни ще бъде най-страшното наказание за алчността и любопитството ни. Не след дълго Фирине ни наказа за измяната – внезапна и гигантска приливна вълна погълна част от селището ни и жителите в него. Освен това отне способностите ни – в продължение на близо тридесет блианта след стореното от нас не можехме да летим или да ползваме левитация по какъвто и да е начин.

– Ала щом сте изгубили покровителството на знака си, как успяхте да прелетите над планините?
– Фирине беше разгневена, защото използвахме силите на други луни, за да откопчим информация. Но когато се осланяхме на нейните сили за изпълняването на висшата мисия, възложена ни от нея – а именно, да търсим истината, тогава пак получихме благословията ѝ. Скоро след този паметен ден поехме на съдбовното пътешествие. Благодарим ѝ, че се смили над нас.
– Разбирам. А сега, какво точно ви казаха книгите?

– Първо говорихме с Арса, авторът на „Чаша, пълна с легенди”. Той ни посвети в отдавна изгубеното предание за великия вожд Кондра. В настоящето хората вярват, че той просто е бил феноменален пълководец и заради това е обединил народите. Според преданието истината е друга.
Кондра бил изключителен, да, но като маг – роден под знака на Бехе и Боас, можел да се превръща в митично създание с тяло, простиращо се от единия до другия край на малко село, и покрито с непроницаеми, лъскави люспи в различни цветове. С крила и плавници, които го правели отличен летец и плувец, неуязвим към огън, оръжия или каквото и да било.
И тъй, вождът подчинил различните хорски племена чрез силата си, скелето на зараждащата се Империя било построено върху основа от страх. Разбира се, Кондра не бил защитен само от едно нещо – от хода на времето. И бидейки човек, се споминал от старост, но при смътни обстоятелства, заради което мнозина от древните хора вярвали, че още е жив и че някога ще се върне. Легендата разказва още, че миг преди смъртта си, великият вожд го осенило прозрение и оставил след себе си злокобен завет – че дните на хората са преброени и че трябва да открием начин да се спасим.
Арса не можа да ни каже нищо повече, затова призовахме Учителя – авторът на двете най-противоречиви книги в цял Китл. Като по-близък до нашето съвремие, той се беше занимавал усърдно с астрономия и ни разкри същността на луните. Същност толкова жестока, че той не посмял да я сподели с никого, докато бил жив. Увери ни, че от преживяното от него преди и след смъртта му е научил, че кроежите на Империята не значат нищо, че истинската заплаха е извън Китл. Това се върза много точно с предреченото от Кондра.
Последната книга, чийто автор успяхме да пробудим, беше справочник по астрономия с много небесни карти. А авторът е най-великият астроном, живял някога, както и най-добрият небесен картограф, известен с прякора си – Звездин. Той каза само това: „В небето! Спрете го! Унищожете го!”. За целта ни трябва вашата помощ. Осъзнавате ли колко е сериозно всичко?

Тишината навярно бе продължила не повече от миг, но под пелерината на мрака им се стори, че са чакали цяла вечност, за да чуят отново гласа.

– Това, което сте разбрали, е вярно. Наистина, има заплаха за живота ни, дебнеща от космоса. Но как разбрахте, че луните точно сега ще се захванат с нашето унищожение? И дори и бомбите ни да успеят да ги заличат, това няма ли да има същите пагубни последствия за планетата ни? И накрая, помислете как бихме могли да намерим и улучим Дарха. Дори да се справим с другите луни, тя си остава проблем за нас.

Чай и Теа стиснаха ръцете си по-силно.
– Хората са злоупотребили със силите на Бехе и Боас, за да управляват самото Време – мислиш ли, че това ще остане ненаказано, при положение че половината ни село бе разрушено само заради нашето дребно прегрешение? Всички улики сочат, че луните са на път да ни ликвидират, а дори и да не е толкова скоро, колкото очакваме, все някога ще се стигне до това – нима не се съгласи? Наша мисия е да ги унищожим – само ние, сега или никога – просто защото друг шанс няма да има. Защото само ние знаем как да разрешим проблемите, които спомена – взривът и обезвреждането на Дарха.

– Знаете ли? И как?

– Чрез силата на математиката. Прекарахме няколко блианта в ровене из рождени архиви и търсене на зависимостта между времето, мястото на раждане и другите параметри за всички, родени под знака на Дарха. Накрая получихме формула, чрез която с достатъчно голяма точност можем да определим местоположението на луната в небосвода, докато не промени прекалено много траекторията си, а това няма да се случи за близките няколко блианта. Така че ще изчислим координатите и вие ще програмирате едната от совалките си да лети натам и да закръжи в орбита около луната. И тук идва моментът с медта.
Медта е вълшебен метал, способен да се справи с излъчването на Дарха. На базата на експерименти, които направихме с едно невидимо момиче, установихме работещите параметри за конструкция на защитна клетка от мед. Понеже да оградим луната в клетка ни се стори невъзможно, открихме и друг начин.
Да се изработи плътно медно кълбо с маса, десеторно по-голяма от тази на чувалите с монети, които ви донесохме, и да се закрепи на орбитиращата совалка, така че да обикаля луната. Това ще заглуши значително лъченията. Ще представим теоретичния модел на инженерите ви, има начин и да го тестваме.

– Изумително, но тук си говорим да изчерпате целия запас на елфите от мед. Освен това ще изпратим совалките си на еднопосочна мисия. Би било крайно неприятно това да се окаже безсмислена загуба на ресурс.
– Би било крайно неприятно и да унищожат планетата ни, не смяташ ли?
– Добре, да речем, че съм съгласен с плана ви за Дарха. И ние сме правили подобни опити, но никога не сме стигали толкова далеч. Ала проблемът с останалите четири луни все още не е разрешен.

– Колкото до Йерен, Фирине, Бехе и Боас… При тях решението е страшно елегантно. Всеизвестен факт е, че луните не светят със собствена светлина, а отразяват тази на слънцето. След цял живот ровене в книги сме сигурни, че магията им достига точно по този начин до Китл – чрез отразената светлина. Значи тях няма да ги унищожаваме. Стига само да предотвратим отразяването на светлина. Затова и трябва да сме на една от совалките.
От музея на чая в Империум откраднахме проба от древен чай – вечната драконова пепел. Този чай, отдавна-отдавна спрян от производство, всъщност се е ползвал като най-мощната отрова, защото при съприкосновение на прашинка от него с каквото и да е тяло, се вкопчва в повърхността му и като зараза се разпростира по цялата му площ, покривайки го с непрогледен, неотстраним черен пласт. И разбира се, има едно вещество, което устоява на магията му – медта.
И тъй, ще се приближим достатъчно до всяка от луните, почти кацайки на тях, с левитация ще запратим към повърхността им по една медна кутийка с доза вечна драконова пепел, и ще я отворим. Оттам насетне всичко е въпрос на търпение. За тази възможност се досетихме пак благодарение на Учителя, който подробно описва убийство с такъв чай в книгата си „Кървави кинжали”. Хем ще затъмним луните, хем ще се отървем от това твърде опасно вещество, на Китл определено не му е мястото.

И пак тишината, празнотата, тъмнината.

– Хм… Този план може и да проработи. Само Пратеници на луните биха успели да извършат всичко, което описахте, а аз не искам да вървя срещу волята им. Хубаво, така да бъде. Значи ни трябват две совалки, едната предназначена за орбитиране около Дарха, а другата – с приспособления за снишаване до поовърхността. И двете заредени с максимално гориво. Трябва ни и медно кълбо, което ще поръчам да изготвят незабавно. И накрая, трябвате ни вие двамата, за да опепелите останалите луни с драконовия ви чай. Отлично като идея, за резултата не мога да говоря, но в името на цял Китл се надявам да се получи.

– Прекрасно. А сега е наш ред да питаме. Елфи… Каква е истинската ви история? Защо сте се готвели да унищожите луните още преди ние да се появим? И каква е работата с тоя Пентаракт?

Гласът на Естрагон, вече станал постоянен обитател на главите им, започна разказа си напевно и докато го слушаха, Чай и Теа затвориха очи – не, че имаше значение в непрогледния мрак, но така като че го чуваха още по-ясно.

– Елфи… Няма такова нещо като елфи. Не сте ли се чудели защо сме толкова подобни? Като външен вид, като начин на живот, дори говорим един и същи език. Малцина знаят, че названието произлиза от старинната дума „елеф”, която значи „ученик”. И защо ли? Защото много, много отдавна, много преди Кондра, на Китл имало само хора… Докато незнайно защо не почнали да се раждат човешки деца, които не били покровителствани от нито една луна. Съвсем обикновени, само различните очи ги издавали. И това, че били недъгави по отношение на магията. Опитвали се да се „научат” да вършат вълшебствата, които другите хора умеели – оттам и приетото название – но безуспешно.
Във времена, в които хората все още се делели на четири народа според знака, под който били родени, а всеки народ се делял на няколко племена; във времена, в които хората разчитали главно на благословията на луните, а цивилизацията била тясно обвързана с магията и почти отсъствали технологии, бързо станало ясно, че за лишените няма място никъде в такъв свят.
Затуй започнали да прокуждат родените без знак в земите отвъд Бергамотените планини, докато те не станали толкова много, че образували свой отделен народ – Лишения народ. Така наречените елфи компенсирали липсата на специални умения с интелект, упоритост и работливост и бързо съградили за себе си общество удобно и подредено; насърчавали разрастването на научната дейност, употребата на машини, новите изобретения. И за разлика от хората, тях нямало какво да ги спре, новаторският им дух ги тласкал все по-нагоре по стълбата на развитието, без да си налагат ограничения, свързани с луните, без да вярват в легенди, суеверия и традиции, без да се плашат от магия и от висша космическа намеса в делата им. Те били свободни.
По времето на вожда Кондра елфите стремглаво изпреварвали хората във всяко едно отношение. И тогава се случило невиждано чудо. В един паметен ден сухата почва, в близост до подножието на планините от страната на елфите, започнала да трепери, сякаш се страхувала от нещо. Земетресението не причинило щети, но било предостатъчно да уплаши жителите на околните градове. Те чакали, вцепенени, да отмине. И то отминало, но само как… Почвата започнала да се пропуква – цепнатините като паяжина се преплитали и разпростирали навред.
Изведнъж с рязък, оглушителен пукот, от недрата на земята се появила великанската глава на невиждан звяр. След главата последвало тялото – заизнизвало се дълго туловище, напрашено, но като обковано с метални люспи изпод мръсотията. Съществото постепенно разперило мощни криле, излизайки от образувалата се дупка, докато накрая било изцяло навън и литнало във въздуха. Обърнало се към слънцето, разтворило гигантските си челюсти, като че да го погълне, но вместо това от устата му гръмнал смразяващ кръвта тътен, по-силен от шума при земетресението.
Тогава, пак така внезапно, както се появило, чудовището изчезнало. Не отлетяло нанякъде, не се върнало в дупката си, а сякаш почнало да се свива и след няколко мига го нямало вече. Въздухът се укротил. Природата утихнала. Все така изненадани, най-смелите от елфите се разделили на групи и предпазливо поели на път към зеещата в скалата дупка, прикривайки се във високите жълти треви. Каква само била почудата им, когато зърнали в далечината мъжка фигура, окъпана в слънчева светлина, да върви с бързи крачки от дупката към тях.
Когато се доближил достатъчно, за да го огледат, те едва не глътнали езиците си от възхита. Мъжът бил с една глава по-висок и от най-високия елф, едър и мускулест, с буйна и дълга до плещите тъмночервена коса, която се развявала около главата му при всяка тежка стъпка. Ликът му, ръбат, като изсечен от камък, с корава и загоряла пореста кожа, бил наполовина закрит от брада, стигаща до корема му, със същия цвят като косата му и също вееща се при ходенето му. Очите му, две черни ями, по-дълбоки от онази зад гърба му, искрели с блясъка на победител, живи и строги, обрамчени от гъсти кафяви вежди. Стиснатите устни били плътни, тъмни и изранени, брадата прикривала множество белези около тях. Силното му, леко сковано, но гордо изправено тяло било облечено в кожи и тъмно наметало до земята, което танцувало около фигурата му като че я горели хапливи черни пламъци.
Той преминал покрай тях, без да ги забележи. Бил устремен към града. Някои от тях го последвали, други продължили напред. Кръглата дупка в скалите се оказала дълбок тунел. Струвало им се, че онова свирепо създание бе препълзяло под земята като червей и с туловището си бе изринало тунела. Ала докъде водел той? Дали стигал отвъд планините? Още нямали смелост да проверят. Решили да се върнат в града.
Там новодошлият, наобиколен от тълпа развълнувани елфи, се представил като вожд Кондра, владетел на всички хорски народи отвъд планините. Кондра потвърдил, че е маг и че всъщност той е бил звярът от дупката. Обяснил им, че не било редно братски народи да са толкова изолирани един от друг, затова прокопал подземен тунел, който свързвал земите, разделени от Бергамотената пустош. Призовал ги да говорят с хората, да търгуват с тях, да не воюват. Иначе щели да отговарят пред него. Онемели, те просто го зяпали, без да му отвърнат нищо, но той и не дочакал отговор. Оттеглил се незабавно вън от града и се загубил сред тревите. За сетен път се чул страшен пукот и удивените елфи зърнали как всемогъщото чудовище се отдалечавало от тях, летейки – една преголяма спирала в небето, която бързо се смалявала, докато накрая не се загубила съвсем нейде в хоризонта.
Елфите послушали полу-съвета, полу-заплахата на вожда Кондра. Чрез тунела се свързали с йеренските племена, населващи другата страна планините. На драго сърце обменяли с тях информация, стоки, идеи за изобретения. От прости работници в мините, благодарение на Лишения народ йеренците се превърнали във влиятелни търговци и дипломати, живеещи на границата между два свята.
Ала благосъстоянието им не продължило дълго. Кондра издъхнал след дълго царуване, наследниците му изпълнили завета му да поддържат мирното обединение на Китл, докато не се появил първият, самопровъзгласил се за император – Гор, който сложил край на каквито и да било отношения между елфи и хора. Скрил входа към тунела, издигнал имение, в което приближени нему благородници се установили, за да поемат контрола над тази смътна територия от негово име, а йеренците подкупил и насъскал срещу елфите, така че минните племена станали най-настървени бранители на границата.
Времето течало, напрежението и враждебността от двете страни на планините се натрупвали. Хората затваряли все повече и повече очите си за истината, заблудени от привидното изобилие в Империята и фанатично привързани към магията и астрономията, до момента в който всякакво технологическо развитие на практика спряло, освен няколкото крадени от елфите изобретения. Лишеният народ не желаел назряващият конфликт да избухва, затова започнал да разработва начини, по които да възроди мъдрия завет на Кондра – равенство и единство на Китл. Това довело до идеята да се унищожат луните – смел план, който сигурно нямаше да изпълним докрай, ако не се бяхте появили вие. И така, кръгът се затваря.
А Пентарактът? Той е сингулярност, той събира петте измерения на света ни в едно. Всъщност е по-правилно да се каже не измерения, а пространства. Например пространствено-времевият континуум, който ви е добре познат, е управляван от Бехе и Боас. Но освен него има още три пространства – хиперслоеве, допълнителни обвивки, ако щете – до които хората имат ограничен достъп според знака си. С неутрализирането на луните вие искате да прекъснете именно този достъп до пространствата, както и прякото им влияние върху Китл.
Дарха е свързана със слоя на електромагнетизма, оттам идват невидимостта и безплътността. Йерен повелява скрит енергетичен слой, от който някои могат да черпят като от огромна батерия, и който захранва Пентаракта. Зад Фирине пък стои виртуалният слой на информацията – базата от данни, компресирана в сингулярността, и на мое разположение.
В момента се намирате едновременно навсякъде, но и сте приковани само в една точка. Пентарактът поглъща и съхранява всяко знание, но задачата, да се открие и отключи това знание, е далеч по-трудна. Трябва да си сигурен какво търсиш, да търсиш нещо конкретно и да зададеш правилния въпрос, за да се добереш до него. Това е в пъти по-лесно да се постигне, ако вътре с теб е човекът, чиито знания те интересуват.
Представете си го така – вие сте книги, в които аз прочитам нужната ми информация. Вие правите същото с мен. А ако бяхте сами, щяхте да бъдете удавени в море от безкрайни страници, от знания, които не са ви нужни и които не търсите, но които все пак щяха да се вливат в главите ви, докато се мъчехте да намерите сред тях желаните отговори. Щяхте да полудеете и да се изгубите завинаги в безкрая. Сега, когато сме заедно, всичко е наред. Единственият недостатък е, че се ограничаваме само до това какво знаете вие и какво знам аз. Но и това хич не е малко, нали?

Толкова дълго бяха слушали гласа му, изпаднали в нещо като транс, потънали в почти картинна представа за разказаното от него, че въпросът и последвалата тишина ги сепна – събуди ги, само за да се върнат отново в гъстия, безконечен мрак. Чай и Теа примигнаха, на ръба между съзнанието и безсъзнанието, и когато отвориха широко очи, дори съвсем беглата светлинка, процеждаща се в тунела, им се стори ослепителна. Примижаха, но след като привикнаха с обстановката, видяха пред себе си медния куб. Сякаш хилядолетия бяха излетели покрай тях, откакто последно се намираха на същото това място. Естрагон стоеше до тях, ни най-малко замаян от случилото се.

– Време беше да излезем, нямаше да издържите още дълго. Добре, разбрахме какво е необходимо да се направи. Подготовката обаче ще отнеме време. А самото извършване на плана, и то ако успеете, изисква да мине поне един блиан, за да сме сигурни, че сме в безопасност. Ала колкото и по-страшна да е космическата заплаха, не ми се ще да пренебрегваме и онова нападение на Империята, което споменахте, и заради което всъщност сте тук. Случайно да знаете кога ще се случи?

Теа прехапа устни, а Чай отрони, пребледнял:
– Ох, ами, така се получава, че… Нападението май… Май ще се състои още в близкия месец. Ние всъщност затова толкоз бързахме да ви предупредим, ама тука с вашите хвърколети, и бани, и храна, и пентаракти човек не може да се опомни.

Естрагон въздъхна.
– Това променя някои неща. Ще трябва да подам все пак сигнал за тревога, а хич не ми се искаше. Но ще стане, не бойте се.

Старчетата, още не съвсем на себе си от цялото преживяване, запримигаха объркано и с колеблив, немощен глас, Чай попита:
– Как ще е справите с невидимите воини?
Естрагон се подсмихна хитроумно, повдигайки едната си вежда.
– Да сте чували случайно за елфския огън?