40 Героите от високата трева

Валцер разтърка клепачи, защото реши, че светлосините му елфски очи са го подвели. А може би проблемът беше в главата му – сигурно халюцинираше от толкова време на пост. Каквото и да ставаше, знаеше само, че вижда две дребни старчета, несъмнено хора, да си проправят път през високата трева. Главите им едва се подаваха над жълтите стръкове.

Беше ли възможно двамината да се бяха промъкнали, без да ги забележи охраната в планините? Или имаше основателна причина да ги допуснат да преминат? Валцер стисна здраво пушката си, макар да не искаше да я използва – пришълците не изглеждаха опасни. Прикрит в короната на едно дърво, елфът изчака да се доближат достатъчно и скочи долу, препречвайки пътя им.

– Кои сте вие, какво търсите тук и най-важното – как прекосихте планините незабелязани?

Чай и Теа се спогледаха. Все още изнемощели заради свръхчовешкото премеждие, те не бяха сигурни откъде да започнат. Затова първо позяпаха известно време добре сложения елф, екипиран с тъмнокафява бойна униформа с множество ремъци и капси, тежки кубинки, стигащи до коленете му, и внушителна пушка с двойна цев и чудноват механизъм за самопрезареждане. Това, което ги възхити още повече, бяха очите му, тъй различни от човешките, които обикновено бяха тъмни и с леко извита форма. В елфските очи имаше нещо животинско – дали защото нямаха склери, или може би заради тънката овална зеница, впила се в чужденците.

Валцер забеляза втренчените им погледи и сякаш за да се предпази, смъкна от главата си чифт причудливи защитни очила с кръгли, затъмнени стъкла, и си ги постави, закривайки гледката.

– Е? Чакам отговор – настоя войникът. Теа въздъхна и заобяснява смирено с пресипнал глас, който едва се чуваше.
– Казвам се Теа, а това е съпругът ми Чай. Тук сме, за да доставим важно съобщение на водача ви, засягащо безопасността на целия елфски народ. И… прелетяхме.
– Не са ми докладвали за летателен апарат над планините – възрази Валцер. – А доколкото знам пегасите ви не могат да достигнат такива височини.
– Ама ние прелетяхме. Сами – уточни Чай с почти незабележима усмивка. – Чрез левитация. Със силата на Фирине.

Елфът като че го удари гръм. Дори запристъпва назад. Хора, сами, чрез магията си, да прелетят Бергамотените планини? Нечувано! Особено пък тези две изнемогнали старчета? Какви игрички си играеше Империята?

– Не мисля, че мога да ви вярвам. Не можете просто да прелетите над Бергамотените планини. Що за чудо би било това! Не, това е някаква измама, по правилник е редно да ви обезвредя…

Чай и Теа въздъхнаха и се издигнаха малко над земята. Чай се обърна към Валцер:
– Вие, драги пазителю на елфските земи, сте запознат с астрономията, като всеки друг на вашия пост, нали така?

Войникът кимна, без да ги изпуска от поглед. Чай продължи:
– Тогава сте наясно, че Фирине е луната на истината. И че ще загубим благословията ѝ, ако излъжем.

Валцер знаеше, че е така, но все още имаше подозрения. Тогава Теа повтори напевно същата онази невероятна история, с която беше отговорила на въпросите му:
– Казвам се Теа, а това е съпругът ми Чай. Тук сме, за да доставим важно съобщение на водача ви, засягащо безопасността на целия елфски народ. И да, прелетяхме сами над планините.

За почуда на елфа те се задържаха във въздуха, което потвърждаваше истинността на думите им. Необходимо му беше малко време, за да осъзнае какво се беше случило току-що, но след като се опомни, изведнъж от него бликна неочаквана еуфория.

– Та вие сте герои! Героите от високата трева. Бързо, идвайте с мен!