3 На гости

Билкоград се славеше като най-уханното провинциално градче в този край на Империята. Покривите на малките му къщички бяха похлупени с изсушени билки – предимно дъхава мащерка и сладка липа, а най-заможните родове избираха тежкия аромат на лавандула.

Тази стара традиция можеше да се види запазена на малко места из Китл. Друг, по-гостоприемен обичай обаче здраво бе вкоренен в поведението на хората надлъж и нашир – обичаят на чаената чаша. Никой нямаше право да откаже чаша горещ чай, както и всеки бе длъжен да почерпи някого веднъж на ден. Чаят ободрява, дава сили и сплотява – напитката бе издигната в култ и Империята се грижеше всички да получават редовно това, от което се нуждаят.

– Мисля, че се досетих кого искам да почерпим днес – рече Теа по време на закуската на другия ден.
– Ще приготвя необходимото за сутрешната церемония – отвърна Чай и мигом стана от масата.

Денят препускаше слънчев, лъчезарен, но не прекалено горещ. По калдъръмените улици бързаха каручки, дечица си играеха на гоненица, улични търговци досаждаха на минувачите, а над сградите току прелиташе някой пощенски сокол или млад фиринец. Билкоград беше кротък, но в никакъв случай тих.