38 Двама души в един военен лагер, без да броим коня

В новосформираната армия приемаха наистина кого да е. На Женшен дори не му се наложи да използва всичките истории, които си беше измислил. Военната база бе пристроена извън Империум, до стените на града. Имаше ежедневна програма, водена от имперската стража, която включваше много тренировки и анти-елфска пропаганда.

Лозунгите звучаха по-скоро смешно, отколкото нахъсващо. Женшен едва се сдържа, когато чу гръмовното „Да лишим елфите от глави, преди те да ни лишат от захаросани скариди!”, а рими като „Наточен маждрак и точен юнак промушват всеки враг” и „Сразявай като пума, да не пипнеш елфска чума” го накараха да се замисли дали всички онези вицове за военните, които беше чувал от приятелите си, всъщност не бяха истински истории. Освен това от стражите разбра какви ли не любопитни факти за Лишения народ, като например че нямали вътрешности, затова единственият начин да ги убиеш бил обезглавяването. Други пък го светнаха, че при смъртта си елфските тела избухвали и опръсквали всичко наоколо с отровна гной, а любимият му слух си остана този, че елфите яздели светкавици и така покосявали натрапниците изневиделица от небето.

Все пак измежду глупостите му разкриха и част от плана за „защита”. След като армията на Дарха бе позиционирана на подходящо място в планините, доброволците, също придвижени на изток, щели да идват на групи като подкрепления. Доколкото младежът можеше да си го обясни, Императорът планираше да обяви „контраатака”, след като невидимата смърт си свършеше работата, за да надъха всички доброволци да преминат на елфска територия и да я превземат, изживявайки се като герои.

Женшен беше образцов войник и чинно изпълняваше всичко, което му кажеха. И всъщност му харесваха бойните доспехи – елеци от желязна мозайка, проблясващи на слънцето, а отдолу – униформи от дебел груб плат в тъмнозелен цвят, за който обещаваха, че е със специално покритие против лъчевите оръжия на елфите.

И маждраците си ги биваше – копия с остриета и в двата края, едното право, за пробождане, а другото – дъговидно, за раздиране на плътта, подкосяване на краката на противника и други находчиви бойни техники. Караха ги да тренират и ръкопашен бой с къси мечове, а една от ротите премина и специално обучение за „тихата тактика” – промъкване под прикритие до вражите стрелци и обезвреждането им посредством кинжали.

Режимът не му позволяваше да прекарва време в търсене на Жасмин, а и не беше сигурен за смисъла от подобно начинание. Дали се беше върнала в палата? Нямаше представа откъде да започне издирването. Засега му беше достатъчно да следи отблизо плановете на Империята.

– Я, Женшен!
Момчето се обърна по посока на вика и не можа да повярва на очите си – към него бързаше Хрян, в броня и с имперски маждрак в ръка.
– Хрян? И ти си се върнал в Империум?
– Ами, таковата, човече, знаеш, че обичам да се бия… Като разбрах, че ще има война, веднага се записах доброволец. Другите ни приятелчета се оказаха шубета и офейкаха нанякъде. А ти? Не очаквах да видя точно тебе тука.
– О, аз… Същото като теб, пък и знаеш колко много не исках да се връщам вкъщи – смотолеви Женшен. Хрян обаче въобще не се усъмни в думите му и го потупа по рамото.
– Ха така. Сега ще станем герои, да знаеш!

Точно в същия миг Женшен дочу отнякъде познато цвилене. Възможно ли беше? Твърде много съвпадения за един ден. Но нямаше грешка – Ев търчеше към него, едър и снажен кафяв жребец, оседлан и с пискюл в буйната бяла грива. Момчето го прегърна и го потупа по муцуната. Взря се в черните му очи и двамата дори нямаха нужда от думи, за да се разберат.

Ев му беше споделял, че предпочита да е кон и че приема човешки облик само когато бе крайно наложително. Обичаше приключенията, затова навярно беше решил, че ще бъде забавно да се запише в армията, за да завладява нови земи и да спасява девойки. Доколкото го познаваше, точно тези мисли бяха минали през главата му. Но мотивите нямаха значение, важното беше, че щеше да има двама другари до себе си в битката за и срещу Империята.

– Войната може и да се окаже забавна – щастливо констатира Женшен, докато препускаше на гърба на приятеля си маг, а Хрян тичаше след него и току му подвикваше да намали темпото.