37 Приложенията на математиката в ежедневието

– Добре, душице, готова си. Да донеса ли огледалото?

Жасмин кимна и натруфената дама с разноцветни шалчета се забърза към другия край на салона. Върна се с голямо овално огледало в ръце. Жасмин си пое дълбоко дъх и се погледна.

Отражението ѝ успя да я изуми, въпреки че знаеше какво да очаква. Косата ѝ беше руса, на буклички, спускащи се почти до кръста. Челото ѝ беше изчезнало зад широка лента с панделка, която скриваше и началото на перуката.

Следващата изненада видя в очите си – не можеше да повярва, че тъмните ѝ ириси бяха толкова силно променени от лещите. Дамата от салона за красота ги наричаше „цветни стъкълца”, предоволна, че Империята е успяла за пореден път да открадне елфско изобретение, и то такова, което щеше да я направи богата. От огледалото я гледаха най-празните, наивни и послушни светлосиви очи, които можеше да си представи. В тях нямаше нито капка от мрака и загадъчността на истинския ѝ чифт. Това всъщност я зарадва – новият ѝ облик отлично пасваше на ролята, в която щеше да влезе.

Накрая огледа и новите си дрехи – небесносиня блузка с десен на дребни цветчета и широка плисирана пола в жълто, спускаща се малко под коленете. Приличаше точно на онези момичета, които подминаваше из столицата и с които си разменяше неодобрителни погледи. Дамата с шалчетата се обади иззад огледалото със захарния си гласец:

– Не знам какво целиш с тази пълна промяна, душице, но ще го постигнеш. Изглеждаш пре-лест-но! А само на какво приличаше, преди да се намеся, пфуу…
– Благодаря Ви, наистина е чудесно! – отвърна Жасмин с глезен тон, стараейки се още от началото да влезе в новата си кожа.
– Е, щом си доволна, да преминем към заплащането…

Жасмин бръкна в чантата си и приготви необходимата сума. Знаеше си, че беше добра идея да задигне малко пари от Чай и Теа по време на пътуването. Колко жалко, че се налагаше да ги изхарчи за нещо толкова ужасно. Само че нямаше друг начин, или поне тя не познаваше друго средство освен измамата. Защитната магия на двореца би ѝ попречила да се вмъкне невидима вътре. Пък и Улун заслужаваше тя да си поиграе с него за разнообразие.

Момичето излезе от салона с невинна усмивка, която трябваше да се научи да поддържа независимо от всичко. Наоколо хората разчистваха след празника. Без да се бави излишно, тя се запъти към баклава номер единадесет – Дворцовият площад, източните стени на града и разбира се – Ърл Грей.

Знаеше каква беше процедурата, все пак го беше правила и преди. Стражите щяха да повикат отговорника на палата. Той щеше да я разпита и да я постави на изпитателен срок. След няколко дни, или поне се надяваше да не отнеме по-дълго, щяха да я пренасочат на желаната длъжност – ако императорът я беше одобрил. Само дано си изиграеше ролята правилно… И друг път умението ѝ да се преструва е било от изключителна важност, но сега залогът бе невъобразимо голям и при всяка крачка, при всяко движение и всяка дума тежестта на отговорността се стоварваше върху нея и заплашваше да я смаже, да пропука маската и да осуети внимателно обмисления план.

– Име? – попита я направо отговорникът и понамести очилата си, които носеше по-скоро за да си придава важност, отколкото по предназначение.
– Липа. Липа Мил. – беше отговорът ѝ. Тук едва ли знаеха за смъртта на някое случайно провинциално момиче от другия край на Империята.
– Произход?
– Кленовите брегове.
– Предишно заемани длъжности?
– Бях детегледачка в родното си село, а в столицата доскоро прислужвах на семейство Лист.

Реши да използва фамилното име на Женшен – не знаеше колко точно заможен и аристократичен бе родът му, но ако се съдеше по вдигнатите вежди на отговорника, докато си записваше в тефтера, явно фамилията му бе достатъчна, за да направи добро впечатление на важните клечки.

– И с какво смятате, че можете да допринесете за обучението на госпожица Касис?
– Имам отлични познания по математика и приложението ѝ в астрономията, благодарение на богатите фирински библиотеки. Ако дъщерята на Негово Величество е заинтересована, ще се радвам да ѝ предам знанията си – с гласче на чучулига изрецитира Жасмин. В Империята добрите математици все още се брояха на пръсти, въпреки че напоследък дори в училищата бяха започнали да преподават повече от основна аритметика. Елфите пък държаха извънредно много на математиката, затова Жасмин се беше сдобила по неволя с добра подготовка, макар да ѝ беше коствало пот и усилия да го постигне.
– Добре. Предложението ще бъде обмислено. Докато получите отговор от Императора, Ви поставям на пробен пост. Един от стражите ще Ви придружи до кухнята, където ще прислужвате първоначално.

Кухнята… Е, там нямаше как да е по-зле от обширните и мрачни складови подземия на палата, където я бяха пратили предния път. Даже звучеше като ваканция в сравнение с това.

Главното бе, че вече беше вътре.

След три дни отговорникът я викна в кабинета си. Заговори ѝ с високомерния си глас, от който ѝ прилошаваше, но въпреки това се постара да продължи да му се усмихва.

– Императорът винаги е желал дъщеря му да получи математическо образование. Няма място за спор, че Негово Величество би предпочел някой от имперските астрономи да я обучат, но те всички са крайно заети по един важен проект, затова Негово Величество склони Вие да станете учителка на госпожица Касис. Допадна му мисълта момиче, още повече нейна връстничка, да ѝ преподава тази сложна материя. Но разбира се, нужно е първо да бъдат проверени уменията и компетентността Ви, затова трябва да решите тези задачи правилно.

Той плъзна по бюрото си един лист към нея и ѝ връчи въгленова пръчка. След това кимна към другия край на кабинета, където имаше стол и малка маса. Жасмин се настани там и се загледа в листа. Повечето задачи ѝ се сториха лесни, бяха типичните математически въпроси, които беше решавала до припадък при елфите. Когато стигна до края на листа обаче, очите ѝ светнаха – задачата с трите луни, специалитетът на Шало. Нима той бе съставил изпита?

Задачата изглеждаше трудна за незапознатите, но тя знаеше отговора в пълни детайли. Лично Шало ѝ го беше обяснил, в един от редките случаи, в които се беше престрашил да продума пред нея. Според него това бе отличен начин да се тества логическото мислене на човек, а не дали само е запомнил формули и рецепти за решения.

Би било твърде подозрително да даде идеален отговор. Вместо това предпочете да опише донякъде решението, а после колебливо да представи непълен резултат, близък до верния. Огледа добре листа и стана да го предаде на отговорника. Той само ѝ кимна и я подкани да се върне в кухнята.

Следобед, докато помагаше на готвача с обезкостяването на рибата и се чудеше дали всъщност това беше по-добре от подземията, дойдоха да ѝ съобщят, че е одобрена. Имперският астроном бил впечатлен от решенията ѝ и даже ги споделил с Негово Величество. Касис много се вълнувала и искала да се запознаят още на другия ден. Както подобаваше на възпитателка в Ърл Грей, я преместиха в нейна собствена стая, близо до покоите на бъдещата ѝ ученичка.

Преди да си легне, Жасмин свали лещите и застана на прозореца, гледайки умислено нощното небе. Не можеше да види своята луна покровителка, но въпреки това ѝ се молеше да успее.

„Така значи… Император и имперски астроном. Браво на вас, момчета. И все пак, ще сритам имперските ви задници…” – да, молитвата в главата ѝ звучеше по-скоро така. Жасмин насочи поглед към Фирине и отправи молитва и за Чай и Теа – да стигнат благополучно при елфите, да ги предупредят за дебнещото зло, да ги спасят… И да не се разделят никога един от друг, както не се бяха разделяли от мига, в който се бяха запознали.

Не можеше от този ъгъл да види Йерен, но затова пък Бехе и Боас светеха особено ярко в онази нощ, красиви, нежно долепени една до друга, сякаш се прегръщаха. Напомниха ѝ за Женшен, ала тя побърза да прокуди облика му от главата си. Не отправи и никаква молитва към луните близнаци. Само си пожела някой ден да го види отново.