35 Неясно бъдеще

– Как беше представлението, деца? – попита Теа, когато четиримата отново се събраха пред Имперската библиотека – уговореното им място за среща преди Лунния бал.
– О, беше… не беше зле – опита се да каже с нехаен тон Жасмин, но Женшен се уви настоятелно около глезена ѝ и тя въздъхна примирено. – Добре де, беше страхотно! И всички много ни харесаха. А вие успяхте ли да вземете билети?
– Да, нямаше никакви проблеми – радостно отвърна Чай. – Каляската потегля точно след края на празника, трябва само да внимаваме да не се разсеяме и да я изпуснем. А сега, ако не възразявате – мисля, че е време за вечеря.

Дружината тъкмо си хареса едно чаровно ресторантче, в което да се подкрепи, когато от тръбите-високоговорители гръмна познатият тържествен мъжки глас:
– Моля за внимание! Моля за внимание! На Дворцовия площад предстои откриването на Лунния бал. Негово Величество Императорът лично ще присъства и ще предвожда първия танц заедно с дъщеря си – прелестната Касис. Музиката ще звучи из цял Империум, затова изправете се, намерете си партньор и нека всички се поразтъпчем!

Старчетата грейнаха и с усмивки до уши се обърнаха към Жасмин. Тя, естествено, се размрънка.
– Трябва ли да ходим? Тоя площад е чак пред Ърл Грей, не може ли да танцуваме тук…
– Искаме да видим Императора – възрази Теа.
– Да! За съжаление, ще трябва да хапнем на крак… Но ще си струва. Хайде! – подкани Чай. Жасмин ги последва с въздишка, като първо изчака Женшен да се качи на раменете ѝ, за да не го изгуби в тълпата.

За тържествения първи танц императорът бе избрал тежка официална роба в индигово синьо, обшита с дребни диаманти, напомнящи звезди в нощно небе, а на гърба блестяха пищни бродерии, изобразяващи четирите видими луни. Дебелият брокатен плат придаваше обем на иначе стройната му фигура и го правеше още по-достолепен. Но въпреки безупречния външен вид и каменното изражение на лицето, отвътре вълнението разтреперваше императора.

Точно в този момент, докато цялата Империя се забавляваше, в тайните домове на Дарха се раждаха първите воини, които щяха да изковат бъдещето на света. Бъдеще, в което той бе подчинил елфите, а поданиците му нареждаха името му в историята до това на първия император Гор и дори до това на вожда Кондра. Бъдеще, в което той щеше да бъде най-големият герой в очите на Касис и може би… Само може би… Щеше да има начин да бъде отново себе си и да бъде с нея. Императорът пристъпи към завесата, която го делеше от голямата сцена.

Когато излезе отпред и видя всички тези хора – хиляди поданици, затаили дъх в очакване, с уважение и страхопочитание – увереността му в светлото бъдеще стана още по-силна. И той заговори, а могъщият му глас кънтеше из цялата столица.

– Луните с вас, граждани и гости! Империята с вас! Преди точно петстотин и деветнадесет блианта великият вожд Кондра обедини земите ни в едно, обедини хората в едно. И хората запазиха този баланс, за да пребъдат, за да се превърнат в най-великата цивилизация на Китл, за да построят империя, която устоява на всички изпитания на времето.
Да, славно е нашето минало, но ни очаква още по-славно бъдеще. Бъдеще, в което не се боим от нищо, бъдеще на изобилие и цъфтеж, бъдеще, в което ще изпълним завета на премъдрия вожд Кондра и ще бъдем едно. Едно цяло със земите отвъд планините. Едно цяло със света и всички живи твари.
В името на Бехе и Боас, луните-близнаци, Живота и Смъртта, в името на кръговрата на времето, в името на вечността, която ни очаква, откривам Лунния бал с триумфален танц, чрез който честваме величието на Империята, която съградихме заедно. И приветствам бъдещето на онази Империя, която тепърва предстои да съградим. Честит празник, велики народе!

Сцената забумтя от нестихващите овации, разтърсващи целия площад. Хората искрено се трогнаха от амбициозната реч на императора и, опиянени от цял ден на празнуване, забавления и обилно ядене и пиене, повярваха на всяка една от думите му. След като площадът отново притихна, на сцената се яви Касис.

Роклята ѝ представляваше шивашко чудо от пурпурен сатен с широки ръкави и пола до глезените със странична цепка, разкриваща високите ѝ обувки за танци. На гърба ѝ имаше бродерии на луните, подобно на робата на баща ѝ. Вратлето ѝ бе украсено с дантелена лента, а в деколтето ѝ блестяха скъпи накити. В гъстата плитка бяха подредени шноли с перли и бяха втъкани лилави панделки и сребърни конци… Поредната демонстрация на разкоша на Империята.

Когато тя го поздрави с изящен поклон и се приближи достатъчно, за да започнат танца, императорът се усмихна с обожание и копнеж. Касис също се усмихна в отговор – лунен сърп от бели зъби. Струнният оркестър засвири. Внушителният кавалер ѝ подаде лявата си ръка, а когато тя я хвана, положи десницата си на гърба ѝ и в следващия такт двамата се понесоха на крилете на танца, въпреки че танцуваха заедно за първи път.

Не след дълго целият град се впусна в изискан лунен валс. По улиците, в ресторантите и парковете, дори на терасите и на водните каляски… Империум се превърна в огромна танцова площадка. Чай и Теа, които се бяха добрали до заветното място близо до сцената, пристъпваха леко, сгушени един в друг, а Жасмин стоеше изоставена до тях и следеше отегчено движенията на имперската двойка. Но Женшен, който още беше на раменете ѝ, усещаше, че и тя се поклаща в такт: раз, два, три, раз, два, три… Недалеч от тях някои от бунтовниците също танцуваха, макар и тромаво, а най-много погледи събираха мъжът с пончото и Ев, които бяха сбъркали стила и се бяха впуснали в дивашко премятане с отскоци и ритници – нещо средно между танца на скалата и този на огъня.

Когато музиката утихна, императорът целуна ръката на дъщеря си и се оттегли. След кратка почивка оркестърът засвири отново, този път жива, палава мелодия, а Касис сама продължи шоуто, впускайки се в танца на скалата. Младите затропкаха и заподскачаха заедно с нея, а възрастните (с някои изключения) решиха да дават по-умерено, но не спряха да се веселят.

Лунният бал продължи до полунощ, а в уречения момент столицата притихна и вдигна очи към небето, за да се наслади на закриващата празнична заря. Фойерверките подпалиха нощта, разкриха красотата на цветовете от спектъра, образуваха пръстени и ореоли около луните и създаваха оптически илюзии. Огненото зрелище обагри всяко лице в тълпата и разчувства всеки, дори и Жасмин.

– Време е да тръгваме – напомни Теа.
– Да… – замислено рече Чай. – И деца, приведете се в нормален вид. Казали сме, че ще пътуваме с внуците си.

Малко по-късно четиримата се отправиха към сборния пункт, от който потегляха каляските, обсъждайки оживено, но и уморено празника.
– Тази Касис танцува възхитително! Нищо чудно, че цял Империум повтаряше стъпките ѝ – изказа мнението си Чай. Това сякаш напомни на Женшен за нещо и той промълви:
– Да, така е… Но знаете ли какво? Имаше нещо наистина странно в императора. Докато бях змия и го гледахме как танцува, ами, особено е, не мога да ви го обясня, сигурно греша. Не усетих топлината му като на жив човек. Даже… Сякаш беше мъртъв. Но нещо в него все пак грееше. Много странно разпределение на топлината. Не знам, не ми се беше случвало преди.

Изведнъж Жасмин застина на място, вторачена в лицето на момчето.
– Сигурен ли си за това?
Женшен се почеса по тила и провлачи:
– Пак казвам – може да съм се объркал. Отделно че не мога да опиша съвсем точно какво долових. Но да, сигурен съм, че го има.

Като в транс тя запристъпва назад и им каза тихо и откъслечно:
– Тръгвайте без мен… Моля ви. Не ме търсете… Съжалявам, но трябва да направя нещо… Когато се срещнем при елфите, ще…

И тя изчезна. Стана невидима и офейка. Без да го е грижа, че някой може да го види, Женшен се превърна в змия и се опита да я потърси, но напразно. Тя вече отдавна се беше изгубила в тълпата. – Какво ще правим сега? – съкрушено попита момчето, когато се върна при старците. Чай само поклати глава, а Теа изрече тъжно:
– Нямаме избор. Трябва да продължим. Каляската ни чака.

Тримата стигнаха до сборния пункт, шушукайки си объркано какво можеше да значи всичко това. Предадоха билетите си, обясниха, че четвъртият човек се е отказал от пътуването и след като бяха изгледани с неодобрение от персонала, получиха разрешение да се качат в каляската. Точно пред вратичката Женшен се спря и с тъга в очите, примесена с решителност, се обърна към Чай и Теа.

– Знаете ли… И аз ще остана. Ще се опитам да я намеря. Освен това може… Може да се запиша като доброволец за участие във войната. Мисля, че е добра идея. Ще си имате вътрешен човек, ако нещо се обърка. Успех и… До скоро, надявам се.

Избяга, без да им даде шанс да кажат каквото и да било. Стражите се опитаха да го спрат, за да го разпитат за внезапната промяна в решението му, но той профуча покрай тях, а Чай и Теа замазаха положението с още обяснения. После се настаниха в каляската и вратичката се хлопна след тях. Всеки момент кочияшът щеше да пришпори пегасите, за да потеглят на дълго пътешествие.

– Ще ми липсват децата… – печално промълви Теа.
– Е, хайде стига, кой изобщо взима деца на медения си месец? Пък бил той и златен – опита се да се пошегува Чай, но тъгата налегна и него и той просто подпря глава на рамото на жена си, в очакване да тръгнат.