34 Усещане за настояще

Чай и Теа излязоха от музея със застинали лица.
– Това… беше… върховно – констатира на пресекулки старецът. Съпругата му го погледна и погали егото му с думите:
– Така е, но дори след несметното разнообразие на втория етаж, ти си оставаш моят любим вид чай.

Двамата се прегърнаха и хвърлиха щастливи погледи на торбата, която носеха, пълна със сувенири, брошури, мостри, сушени листа и семена.

– Най-накрая излязохте. А вече е време за обяд – извика Жасмин, която ги беше чакала отпред, и се приближи до тях. Женшен се плъзгаше в змийското си тяло близо до нея. Семейство Мил ахнаха при вида на пременената танцьорка и покорния ѝ люспест любимец.
– Намерихме си местенце и се разбрах с останалите артисти да се вредя между две изпълнения от програмата. Ще бъде малко преди откриването на Лунния бал. – обясни момичето. – Балът ще продължи до след залез, заедно с нощните спектакли. В полунощ ще се проведе закриването с невероятна заря, или поне така говорят хората.
– Значи остава само да уредим въздушните каляски – доволно отбеляза Теа.
– Добре, но първо нещо от съществена важност – намеси се Чай. – Солиден обяд. И искам да се кача на увеселителното влакче!

И наистина, Империум разполагаше с увеселително влакче и много други атракции: състезания по стрелба, шествия с костюмирани танцьори и актьори, прекосяване на главната река на гърба на великанска костенурка (на чиято коруба даже имаше импровизирана сцена), огньове, захарен памук, магически демонстрации, военни паради и дуели с маждраци, конфети, светлини и музика, музика навсякъде.

От един момент нататък обаче не можеше да се отлага повече преминаването през скучния, бюрократичен процес по наемането на каляска за дълъг преход. Империята стриктно следеше придвижването от и към западната граница – все пак само Бергамотените планини деляха хората от ужасяващите елфи.

Чай и Теа си бяха подготвили желязно алиби – отиваха на гости у роднини за сватбата на една от племенничките им. Използваха имената на хора, които наистина се падаха далечни роднини на Чай и наистина готвеха сватба. За нея съпрузите узнаха съвсем без да искат, когато покана със сбъркан адрес бе доставена пред вратата им в Билкоград. Понеже вярваха, че случайностите са просто намигвания от съдбата и че неведомите сили на луните винаги ги напътстваха в хода на живота им, господин и госпожа Мил запазиха поканата и решиха да я направят част от пътуването си. И ето че извадиха късмет и бяха удостоени с билети за каляска и пропуски до територията на планините. Прилична компенсация за това, че роднините ги бяха забравили…

Жалко само, че толкова се забавиха в бюрото по транспорта, че изпуснаха представлението на Жасмин и Женшен. Не успяха да чуят водещия как обявява, че следва изпълнение на змиеукротителката от Ментовия лес, нито да видят яростните движения на огнения ѝ танц, костюмът ѝ – като пожар, който я изгаря и я кара да танцува още по-пламенно. Пропуснаха и как Женшен се увива около нея от глава до пети и с това предизвиква удивление и бурни овации в публиката.

Нямаше как да знаят, че той беше преувеличил с историите си за стражи под прикритие, а всъщност просто искаше да танцува с нея. Не можеше да повярва, че нелепият му блъф бе проработил, но се радваше – беше постигнал каквото иска. Вярно, използвайки непривични оръжия – заплахи, тайнственост и страх от Империята – но това нямаше значение . В онзи момент на музика и танц нищо друго нямаше значение.