32 Бунтовници без кауза

– Това беше приказно! – възкликна Чай след като изпълнението на принцесата приключи. Теа и Жасмин кимнаха в знак на съгласие, само Женшен не изглеждаше твърде впечатлен от събитието.

– Касис е атракцията на Империум откакто се помня. И май само аз не виждам в нея мечтаната си съпруга, дъщеря или сестра – отегчено промърмори младежът. Жасмин го погледна смаяно.
– Ама ти наистина си загубеняк… Дори аз не можех да откъсна очи от нея!

Бузите на момчето леко поруменяха, но той не каза нищо повече и Жасмин също реши да си мълчи. Предстоеше им най-веселият ден, откакто бяха на път – защо да не му се насладят изцяло?

Вече бяха пробвали прочутите водни каляски – чрез тях стигнаха до площада. По време на цялото преживяване Чай и Теа се радваха като малки деца, а главната река, по която плаваха, им се струваше голяма почти колкото морски бряг.

– И така – започна Женшен с тона на всезнаещ мъдрец. – Коя баклава желаете да посетим сега?

За малкото време, което бе прекарала в Империум, Жасмин бе успяла да се понаучи на местния жаргон и знаеше, че всеки един от ромбичните квартали носеше галеното название „баклава”. Баклавите бяха номерирани за удобство на гражданите и бяха разграфени посредством широки реки почти без мостове, а вътре в самите сектори имаше удобна мрежа от канали и улички.

– Насам, насам, вземете си! Паниран сладолед! Свежи плодове! Студен чай с ледена пяна!
– Да живее Империята! – викна настървено Чай и се запъти към щанда с почерпки. След като всички се бяха снабдили с разхлаждащи закуски и напитки, дружината взе решението да посети баклава номер четири, където се намираше музеят на чая. Съкровената мечта на господин и госпожа Мил да го посетят най-сетне щеше да се сбъдне.

Докато чакаха водната каляска в тяхната посока, Жасмин заговори Женшен:
– А ние какво ще правим? Време е да си намерим някое ъгълче, на което да блеснем като улични артисти. Или пък не? Всичко върви добре засега…
– Въобще не си го и помисляй! – излая Женшен в параноичен пристъп. – Лесно е да влезеш в Империум. Трудното е, когато вече си вътре. Има специално обучени стражи под прикритие като обикновени жители. Затова докато Чай и Теа се забавляват в музея, ние ще се скрием някъде наблизо и ще продължим с плана. Ясно?

Жасмин искаше да знае как така специално обучените стражи щяха да се хванат на толкова евтин номер, но имаше нещо безкомпромисно в гласа на Женшен, което я отказа от спора. Пък и тайничко я блазнеше идеята да потанцува и да се позабавлява, приела чужда самоличност. Липсваха ѝ танцовите съревнования с елфите и искаше да бъде във форма, когато най-сетне се върнеше отново при тях.

След като се качиха в каляската, им предложиха карамелени бонбони и изстудена лимонада. Империята се намираше в най-изобилните си времена откакто бе основана и можеше да си позволи подобни разхищения като безплатна почерпка за всички гости. Освен това старата традиция повеляваше на празника всеки да прояви щедрост и да направи скромно дарение към имперската хазна, а имаше и много ентусиасти, които съвсем безвъзмездно се включваха в организацията. Тези бонбони навярно бяха направени от някоя добра женица, решила да оползотвори останалите продукти в сладкарницата си.

Водата около каляската се къдреше като дантела и благоухаеше. Понеже това беше транспортна река, лилиите бяха заменени с фини листенца от цветчетата на плодови дървета. Чай се спусна с левитация към водата, загреба шепа цветчета и се върна пъргаво на борда. После предложи на Теа току-що набраното, мокро подобие на букет, а тя се засмя и с целувка усмивките им се сляха в едно. Останалите пътници изръкопляскаха, впечатлени от разигралата се сцена. Празничният дух цареше навред.

Баклава номер четири се намираше на юг от площада на Кондра, но все пак беше централна баклава и пътуването не трая дълго. На слизане от каляската един човек ги упъти към музея, защото Женшен не беше сигурен за точното му местоположение. Четиримата поеха по една павирана улица и за най-голяма изненада срещнаха мъжа с пончото и заедно с него още двама-трима от бунтовниците.

– Хей, привет! Как върви приготовлението за протеста? – тихичко и смутено попита Чай. Главатарят на бандата му показа с жест да замълчи и след като се приближи достатъчно, прошепна:
– Отказахме се от бунта… Просто погледнете това място. То е създадено да бъде столица. Буквално! Никога не съм предполагал, че тъй лесно ще се отметна от идеята си, но това е изключително! Възхитително!
– И всичката тази безплатна храна… – намеси се един от другите бунтовници. Приятелите му закимаха.
– И музиката… Красивите сгради…
– И ех, тази Касис…
– Въобще, Империята доста си я бива – обяви в заключение мъжът с пончото. – Така че нито дума за това, което смятахме да правим. Насладете се на празника и на града!

И с тези думи бившите бунтовници ги подминаха, разговаряйки радостно и оживено. Жасмин ги изгледа с неодобрение.
– Това са най-смотаните бунтовници, съществували някога.

Теа въздъхна и се обърна към Чай.
– Помниш ли онзи чудат старец? Дето ни каза, че му е скучно…
Господин Мил кимна.
– Да. Нещо ми подсказва, че този развой на събитията хич няма да му се понрави.