31 Пазителката на имперската вяра

Касис се притесняваше, но съвсем малко.

От една имперска дъщеря се очакваше да може всичко. И да покорява сърцата на поданиците с талантите и добродетелите си. Бяха ѝ го втълпявали, откакто проходи, и вече не изпитваше сценична треска, нито поставяше под въпрос защо се налага да пее пред всички. Всъщност го правеше с удоволствие, защото пеенето ѝ се удаваше. Както и танците, и рецитирането на старинна поезия, и свиренето на арфа и флейта. Всичко това ѝ доставяше искрена радост и дори облекчение, че е момиче. Предпочиташе да печели хората с артистичността си и да се забавлява, отколкото да учи история и право, да клюма над прашни карти, да борави с оръжия и да бъде постоянно обградена от съветници. Понякога ѝ ставаше жал за баща ѝ, но знаеше, че той обича имперските си дела по свой си начин.

Днес, на празника, можеше да забрави за всичко, включително и за строгата официална роба в тъмновиолетово. Вместо това се беше пременила с ефирна рокля от коприна в бяло и бледолилаво, с открити рамене. Беше оставила косата си да се спуска по гърба, с люлякови цветчета, вплетени в къдриците. Наложи се да стане преди изгрева, за да закуси, да се разпее и да се облече. Успя да се справи с всичко това навреме и в момента чакаше да я извикат. А когато очакваше нещо, се изнервяше – затова и започна малко да се притеснява.

Липсваха ѝ успокояващите слова на майка ѝ – вече няколко блианта тя страдаше от лошо здраве и с времето все повече повяхваше. Касис помнеше как като съвсем малка можеше да прекарва по цял ден с майка си и да слуша всичките ѝ истории и съвети за това какво я очаква, като порасне. Ала с разцъфването на принцесата, майката залиня, сякаш предала енергията си – дори загуби красивия си глас, с който някога бе пленявала народа.

Малко преди празника жената на императора се беше оттеглила в градините на Ърл Грей и се бе превърнала в извита лоза – така събираше сили от природата и от Бехе. Дъщеря ѝ пое задълженията, нетърпелива да види дали чрез подготовката за тържеството нямаше най-накрая да прояви умението си – още не знаеше коя е нейната луна покровителка. Необичайно забавяне в развитието ѝ и може би още един повод за притеснение, макар и съветниците да я уверяваха, че всичко е наред.

Ето че ѝ дадоха знак. Касис запристъпва към специално монтираната сцена. Площадът преливаше от хора, затаили дъх в очакване. Не беше учтиво да ръкопляскат и да викат, за да я посрещнат – тишината изразяваше по-добре възторга и уважението на тълпата. Овациите оставаха за след изпълнението. Навсякъде бяха монтирани подобните на фунии високоговорители. Само след миг гласът на момичето щеше да зазвучи из цялата столица. Касис застана идеално изправена пред тръбовидния предавател, усмихна се на стената от почитатели срещу нея, пое си дълбоко въздух и… запя.

Тя пееше. Пееше с глас кадифен и деликатен, глас като милувка само с връхчетата на пръстите. Мелодията рисуваше пъстри хоризонти и бездънни нощни небеса. Извивките в песента ѝ бяха леки и игриви като морски повей, тембърът ѝ напомняше нежното шумолене на кристално чисто поточе. А същевременно гласът ѝ притежаваше размаха и мощта на мълниеносна буря, постепенно усилващ се и нагнетяващ въздуха с вибрациите си.

Тя пееше, пееше за кехлибарен изгрев, който превръща морето в жарава от огнени дипли. Пееше за смарагдови гори с дъх на мента. Пееше за необятни хълмове и полета от жълтозелен велур, за солидни червенеещи скали, врязващи се в облаците, за кобалтови планински масиви с шапчици и волани от сметанов сняг. За градове с реки от прасковени цветчета, мостове като паяжини и къщурки с покриви от благоуханни билки. За един перленобял палат и лабиринт от портокалови дръвчета. За всяка вейка, всяко стръкче, всяка жилка живот, за лунната светлина, която като дантелено було се стелеше от небето до земята. За топлината на човешкия дъх през зимата, за моминска усмивка, по-прелестна от венец пролетни цветя, за изящни, ласкави пръсти, които с всяко докосване до струните превръщаха въздуха наоколо във фантастична музика. За фойерверки, точно за онези пъстроцветни барутени снежинки, които се появяваха в главата на всеки, срещнал неустоимата красота, и изпълваха цялото му същество с калейдоскопено блаженство.

Когато Касис сложи край на магията и елегантно се поклони, времето като че беше застинало. Но само след миг публиката се окопити и гръмнаха бурни аплодисменти. Момичето се поклони отново и помаха на тълпата, а сетне се оттегли. Празникът официално започна.

– Браво, ето такива моменти връщат вярата ми в Империята! – изкоментира на висок глас един мъж, докато още ръкопляскаше въодушевено. Само бегъл поглед към площада би бил достатъчен, за да се разбере, че цял Империум споделяше това мнение.