30 Империум

– Ето го! Ето го! Пристигнахме!

Този радостен вик мигом прогони умората от пътуващите. Слънцето все още не се беше събудило, но светлините от уличните фенери озариха пътя. Нямаше грешка, нямаше никакво съмнение – отпред грееше Империум.

За да стигнат до стените на града, трябваше да се изкачат по една широка и дълга алея, криволичеща по склона на Имперския хълм. Не беше много стръмно, но след цяла нощ препускане, шайката бунтовници едва креташе нагоре.

Когато наближиха дестинацията си, слънчевият диск вече се показваше почти изцяло на хоризонта. Утринните му лъчи придаваха особено очарование на единствения град в Империята, ограден със стени – внушителни паравани, съградени от жълти каменни блокове. Върху тях бяха издълбани думи на древния хорски език, които разказваха историята на Империята. Интересно четиво, но само за търпеливите…

Империум бе тройно по-голям от Каркаде, най-големият град, построен от хора. И като при всеки голям град, на територията му се простираха всевъзможни естествени и изкуствено създадени реки и канали. Докато в Каркаде те бяха тънки, почти не се използваха за транспорт и свързващото звено между важните обекти в града бяха мостовете, то в Империум широките водни площи бяха основните пътни артерии и по тях ежедневно се придвижваха чрез водни каляски хора, животни и всякакви товари. Прочутите каляски бяха чудо на техниката за хорските стандарти – имаха гребла от двете си страни и самогребящи механизми, които се управляваха от лостове в задната част на плавателния съд.

Както в старата столица, така и тук на почит в архитектурата бяха правилните геометрични фигури и изчистените форми, внушаващи сигурност и подреденост. Само че червените краски, мостовете и по-дребните сгради придаваха на Каркаде очарование, което липсваше на новата столица. Тя бе бяла, с колосални, плашещи постройки. Освен това бе разделена на идеално симетрични ромбоидни сектори, твърде перфектно организирана, твърде стерилна, почти нежива. Ала за радост на всички, заради празника дори това порцеланово място се беше обагрило с живец. И допълнителните мерки за сигурност определено си струваха да бъдат изтърпяни, за да може градът да покаже другото си лице. Карнавална украса във всякакви цветове, музика, суматоха… Всичко това и още много, за да се отпразнува подобаващо годишнината от създаването на Империята.

Вече на ръба на силите си, бунтовниците застанаха пред грамадната порта на града, в очакване някой да им обърне внимание. Портата представляваше дует непоклатими плочи от кехлибарен мрамор, красиво пасващи на цвета на стените. Не след дълго цяла делегация от стражи се доближи с маршова стъпка до групата.

– За празника ли идвате? – попита директно войникът начело на колоната. Мъжът с пончото слезе от пегаса си и смирено обясни:
– Да, идваме от близките села. Желаем да зърнем столицата в този специален ден и да подкрепим Империята в смутни времена на страх.

Стражите огледаха всички новопристигнали и багажа им и след като не намериха нищо притеснително, отвориха бавно масивната порта и ги допуснаха вътре.

– Без нередности, господа и дами, празник е. Забавлявайте се, но и умната! – предупреди ги един от стражите. Групата се придвижи напред, тръпнейки в очакване.

Дори Женшен, който бе отраснал в Империум и се беше нагледал на празници, се смая при вида на града. Ария от гирлянди и цветя по сградите, по улиците, навсякъде. В реките и каналите плаваха бели водни лилии. Програмата предвиждаше паради и оркестри на всеки площад, храна и чай на всеки ъгъл. А хората току-що се бяха събудили, празникът едва започваше. Явно императорът и съветниците му си бяха поставили за цел да направят тържеството най-пищното и развлекателното досега, за да заменят страха от елфите с безгрижно веселие и незабравими мигове на радост, като по този начин отново щяха да демонстрират превъзходството на Империята над другите народи по света.

Сред тълпите от граждани и туристи на четиримата приключенци им беше лесно да се отделят „неволно” от бунтовниците. Женшен не искаше да изоставя Ев, но нямаше как да включат тепърва и него в мисията си.

– И така… Сега накъде? – озадачено попита Теа.
– Навсякъде, искам да ида навсякъде. О, толкова се вълнувам! – изскимтя от кеф Чай. И тогава от нещо като фуния, закрепена на стойка близо до тях, се чу гръмко ясен мъжки глас с тържествен тон:
– Граждани и гости, съвсем скоро на площада на Кондра любимата на всички ни Касис, дъщерята на Негово Величество Императора, ще изпълни песен като поздрав за добро утро за народа и така ще открие официално честването на празника на Империята.
– Ууу, това звучи интересно, нека започнем с това! – викна Чай. Женшен се ухили гордо и ги поведе нанякъде, с напетата походка на екскурзовод и с думите:
– Добре че някой от нас познава града толкова добре…