29 Тъгъдък-тъгъдък

Те препускаха и летяха. А след тях се вихреха облаци прахоляк.

Луните даряваха маговете с издръжливост, нетипична за животните. Затова можеха да поддържат нужната скорост и рядко спираха за почивки.

Чай и Теа се посприятелиха с останалите фиринци и ги разпитваха защо са се присъединили към бунтовническата кауза. Само странният старец, когото бяха видели на върха на кулата, не говореше с никого. Но на няколко пъти се самопочерпи с чая им.

Жасмин бе потънала в собствения си малък свят и не контактуваше с никого от околните. За сметка на това Женшен бързо се сдружи с мага, който бе така добър да го вземе на конския си гръб. Оказа се мъж на тридесет блианта, но жизнерадостен и енергичен като хлапак. Казваше се Ев.

След полунощ, когато лагеруваха на една обширна поляна встрани от пътя, момчето и новият му познайник вече бяха толкова близки, че си разказваха истории от детството и срамни случки в барове. Стигна се и до дискусии за древната история на Китл, проблемите на Империята и човешките недъзи – сред които себичността и необщителността.

–…които се проявяват даже в най-ранна възраст – вметна дръзко Женшен, поглеждайки крадешком към Жасмин. Пламъците на лагерния огън танцуваха отразени в очите му. Момичето обаче не отговори. Вместо да реагира, тя продължи да наблюдава съсредоточено игривите огнени езичета.

Събудиха се с изгрева на слънцето. Точно едно денонощие ги делеше от празника и от портите на Империум. Мъжът с пончото обяви, че за да посрещнат следващия изгрев в столицата, щеше да се наложи да се пътува и през нощта. Никой не се изненада от това, бунтовниците явно знаеха колко дълъг е пътят и се бяха подготвили да го изминат на всяка цена.

Докато летяха устремно напред, Чай се обърна към Теа:
– И ти ли имаш чувството, все едно всички тия левитиращи около нас пърхат в корема ти?
Теа се засмя от сърце.
– Не, още по-зле е. Сякаш Женшен препуска с новия си кон из стомаха ми.
Съпрузите се хванаха за ръка, за да успокоят взаимно вълнението си.