28 Напред!

– Какво правихте снощи, сънливци? – попита дружелюбно Теа, когато тя и Чай се върнаха в хотелската стая. Жасмин се беше разплула на двойното им легло, а Женшен се беше свил на топка върху една рогозка на земята. Той пръв се разсъни достатъчно, за да отговори.
– О, ъъ, нищо особено, вечеряхме, после се разходихме, Жасмин даже си открадна костюм и маска за празника… Ъъ, така де, купи си.
– Ех, значи още не сте се отказали от тая глупава идея?
– Не е глупава, така ще отвлечем вниманието от себе си и ще го насочим към, аааа… другото ни себе си – сънено измънка Жасмин. Останалите се закикотиха.
– Да, поне другото ви себе си не е издирвано от никого. Освен може би от някоя лудница – отбеляза Чай. Теа продължи:
– Като заговорихме за лудница… Деца, намерихме транспорт до Империум. Ще пътуваме дотам с едни бунтовници!

Чайник

Слънцето тъкмо целуваше хоризонта, когато приключенците се спряха в близост до Източната кула. Двойният ѝ връх блещукаше в златисти тонове, ставащи все по-тъмни и матови с настъпването на нощта. А наоколо, насядали по земята или гордо изправени до кулата, бяха пръснати бунтовниците.

Действително не наброяваха повече от стотина, но събрани на едно място изглеждаха внушително. Бяха хора на всякаква възраст, мъже и жени, и дори няколко деца. Повечето се познаваха и оживено разговаряха помежду си. Чай и Теа предпочетоха да се оттеглят на по-уединено място и седнаха под едно дърво наблизо, освобождавайки се от тежките като йеренски воини раници.

– Ние ще се поразходим наоколо – заяви Женшен и повлече Жасмин нанякъде.
– Какво… – почуди се тя, но момчето я удостои с обяснение чак след като се отдалечиха достатъчно.
– Тази идея… Да пътуваме с бунтовниците… Вече далеч не ми се струва толкова добра.
– Защо?

Женшен разтърка врата си и отметна настрани рошавата си коса, докато търсеше най-подходящите думи.

– Виж, живял съм в Империум. Всичко е много по-стриктно, отколкото тук. А заради празника още повече ще затегнат мерките за сигурност, ще има стражи, проверки… Да се изсипем с тази банда протестиращи пред портите на столицата би било крайно глупаво и несъответстващо с плана, който измислихме.
– Успокой се, загубеняко, имай доверие на Чай и Теа – безгрижно му отвърна Жасмин. – Щом дори аз мисля, че е добра идея…
– Не е същото! Не разбираш ли, че никой не го грее какво се случва в Билкоград, на Кленовите брегове или даже в Каркаде? Обаче Империум… И Бергамотените планини, към които сме се запътили. Там ще бъде опасно за нас. Особено сега, когато е обявено военно положение. Трябва да сме възможно най-прикрити…
–…или точно обратното! – сопна се Жасмин. – Веднага щом пристигнем, ще се отделим от бунтовниците, ще влезем сами в града и ще се представим за участници в шоуто. Ще се позабавляваме, докато Чай и Теа уредят въпроса с въздушната каляска до планините, и после ще се изнесем от омразния град. Завинаги! А ако толкова те е страх, по-добре се откажи сега и си остани тук. И без това вече не си ни нужен.
– Добре, добре, забрави. Да се връщаме при Чай и Теа.

И се върнаха тъкмо навреме – мъжът с пончото, предвождащ бунтовниците, се появи зрелищно, яздейки снежнобял пегас, а отзад като вихрушка го следваха пет въздушни каляски.

– Организирайте се, хора! – извика ездачът.

Някои се качиха в каляските. Други насядаха в дървени колички. Маговете се превърнаха в животни и тези от тях, които бяха подходящи за яздене или впрягане, намериха начин да бъдат полезни. Други, като едно куче и една пума, щяха да тичат редом с останалите, а един скален орел щеше да хвърчи над тях, за да стигне до целта. Фиринците също се приготвиха за полет.

– Деца, хайде, намерете си място – викна Теа от въздуха. Жасмин побърза да се качи в кола, която щеше да бъде теглена от два едри вълка, а Женшен успя да открие маг, приел формата на кон, и да се метне на гърба му. Животното изцвили, радостно, че ще помогне за транспорта на другар бунтовник.
– Можеш да яздиш? – изненада се Жасмин. Момчето се усмихна в отговор.
– Имперското възпитание включва какви ли не неща. Особено ако си талантлив като мен.

Началната суматоха бе заменена от тихо, трепетно очакване. Водачът кръжеше над всички със своя верен пегас и оглеждаше ситуацията.

– Готови?

Чай и Теа изравниха нивото си с това на останалите левитиращи. С почуда забелязаха, че редом с тях бе и странният старец от върха на северната кула. На въпросителните им погледи той отвърна с невинно повдигане на рамене.

На земята всички се бяха подредили на малки групи, образуващи спретнат, дъговиден фронт.

– Напреееед!

И с бурни овации, чаткайки с копита, свистейки с крила и тела срещу вятъра, те потеглиха.