25 Каркаде

Каркаде, старата столица на Империум, бе позагубила някогашния си блясък. И при все това си оставаше великолепен град. Мрежа от реки с блед пурпурен цвят и аромат на вишни се простираше из него. Солидни каменни мостове свързваха важните артерии на града, а въжените им събратя образуваха същински лабиринт за новодошлите. Цветовете, които преобладаваха в сградите и по улиците, бяха розово-червените нюанси на цикламата, орхидеята и каркадето, с изключение на палата на Имперския съвет, който беше чисто бял.

Тук-таме по водата плаваха дървени лодки и салове, но предпочитаният начин за придвижване бе чрез въздушни каляски – традиционно в околността се развъждаха пегаси. Е, имаше и водни каляски, но те бяха далеч по-модерни в Империум. А да разгледаш Каркаде от въздуха се славеше като преживяване, несравнимо с никое друго из хорските земи.

Някои стари къщурки имаха ароматни покриви като в Билкоград. Типични за района обаче бяха плоските покриви с капандури, за да могат каляските да кацат и посетителите да влизат направо отгоре. По-новите здания бяха пременени със стенописи от модерни художници, най-често изобразяващи природни пейзажи. Градът беше поддържан и изискан, но същевременно приветлив. Женшен усети как походката му олеква, не спираше да се оглежда с възторг и да оценява достойнствата на някогашната столица. Нямаше я скованата надменност на Империум, всичко бе тъй уютно.

– Какво ще правим сега? – попита Жасмин. Тя като че ли беше сляпа за красотата около нея. Женшен посочи голямата старовремска сграда на отсрещния бряг.
– Хотел „Малинак” ми звучи добре.

Докато прекосяваха моста, Чай се събуди внезапно и се огледа.
– Теа… Да не би да сме умрели от изтощение?
– Не, Чай – промълви сънено съпругата му със замечтана усмивка. – Просто сме пристигнали в Каркаде.

Каркаде