19 Желязната дама

– Любопитно ми е какво имаше предвид онзи страж, като каза, че не сме пратениците на Империята – изфъфли Женшен, докато оглозгваше едно сочно бутче от скална лястовица, с хрупкава коричка и лют сос. Четиримата бяха избрали да обядват в симпатична механа в йеренски стил на име „Желязната дама”. Местенцето ги спечели със селския си уют, различаващ се от традиционната атмосфера в имперските заведения. В камината безчет пламъци като рубинени и кехлибарени лисичета играеха изпепеляващия танц на огъня, а железните пейки и маси бяха учудващо удобни и прилежно оформени. Теа отпи от купичката си с гъбена крем супа и след това на висок глас, сякаш недочуваше, изрече отчетливо:

– Какво казваш, внуче? Пратеници на Империята ли? Ще идват в Железопад? Аз нищичко не знам за това…

Блъфът ѝ имаше ефект. Типичните за йеренците откритост и стремеж към сплотяване се обадиха у едрия мъж на съседната маса, който взе препълнената си халба и седна на масата им, без дори да попита.

– Вие сигурно сте единствените в селото, които не са чули новината – поде той, почесвайки рунтавите си бакенбарди. – Империята обяви бедствено положение. Елфите могат всеки миг да ни нападнат с ужасяващите си бомби и хвърковати бойни машини. Или поне за това ни предупредиха. Но засега сме в пълна безопасност – все пак се намираме далеч от границата и сме скрити в скалите.
– О, но това е ужасно! – възкликна Женшен, като си личеше, че е искрено изненадан, въпреки ролята, която играеше. – Трябва да направим нещо, за да защитим Империята.

Мъжът преглътна джинджифиловата си бира, клатейки глава.
– Тъй, тъй, братко. Оценявам ентусиазма ти, но няма нужда да се тревожиш. Императорът се е погрижил за всичко. Армията е в готовност, приемат се всякакви доброволци, но има и тайно оръжие…

Информаторът им отново отпи от бирата си със загадъчен маниер, явно се наслаждаваше на това да дразни любопитството им. Те оправдаха очакванията му – почти в един глас го попитаха какво е тайното оръжие.

– Именно заради това очакваме пратеници. Имперските астрономи са открили начин, по който да контролират Бехе и Боас – самият кръговрат на живота! Могат да направят така, че новородени деца веднага да израстат и да станат войници, годни да бранят родината си. Не е ли просто невероятно? Затова специални екипи посещават селищата и водят бременните жени до имперските укрепления, където ще се родят бранителите ни.

Жасмин затисна устата си с длани, а Теа промълви с нотка на съмнение в гласа си:

– Не искам да поставям под въпрос решенията на императора, но… това не е ли малко крайно? Тези бебета ще изгубят детството си, младостта си. Поне четвърт от живота си. Освен това, никога не бях чувала за такова възползване от магията на луните, не е ли опасно?

Мъжът въздъхна демонстративно – определено смяташе, че старицата не разбира критичността на ситуацията.

– Жено, ако елфите нападнат и нямаме на разположение възможно най-добрата защита, повечето от тези деца не ще доживеят дори първия си рожден ден! Притиснати сме. Нямаме избор! Даже трябва да се радваме, че великите имперски астрономи са открили начин да ни предпазят. А и кой знае, след войната, щом умеят така да контролират потока на времето, току-виж изнамерят начин воините отново да си станат деца.
– Благодаря за новините, синко. Вярвам, че Империята ще успее. Да живее императорът! Долу гадните елфи! – извика Чай и чукна чашката си в халбата на йеренеца. След като отпи солидна глътка в името на Империята, мъжът се върна на масата си с доволно изражение на коравото си лице, а Женшен прошепна:

– Какво, в името на Кондра, значи това? Какво крои императорът? Невъзможно е да контролираш времето, нали? Тоя йеренец нещо ни занася.
– Боя се, че може да казва истината – отвърна Чай. – В много книги се говори за възможен контрол над Бехе и Боас, но все се надявах за собственото си добро хората да не открият как да го постигнат. Е, явно имперските астрономи си ги бива.
– Императорът е решил да забърза развитието на плана си с близо двадесет блианта – вметна Теа. – Щом може да ускори растежа на новородените и даже ги събира за бъдещата си армия, със сигурност е открил и начин те да се раждат под знака на Дарха.
– Освен ако няма нов извратен план – мрачно подхвърли Женшен. Жасмин изрази несъгласието си:
– Какво по-добро от невидима армия? Според мен планът му си остава същият. Просто това откритие ще му позволи да го осъществи още сега, докато е на власт, вместо да чака и да завещае делото и облагите от него на наследниците си.
– Ох, и как са размътили умовете на бедните хора! – палеше се Женшен. – Сега всички ще живеят в ужас от елфите, ще ги мразят неоправдано и ще възхваляват проклетия император. Даже с охота ще му предоставят децата си. Как само си играят с човешкия страх! Не може ли да предотвратим това някак?
– Няма да се намесваме – отсече Чай. – Никой няма да ни повярва, само ще привлечем ненужно внимание и най-много да се забъркаме в някоя каша.

– Тогава какво ни остава? – попита момчето-змия. Теа му се усмихна и плъзна чашата си по повърхността на масата, така че да застане срещу неговата.
– Гъвкавост. Адаптация. Той променя плана си, и ние ще променим нашия. Това означава да зарежем всичко друго, включително издирването на невидимия информатор на Жасмин, и да пристигнем при Бергамотените планини в рамките на няколко дни. Уви, най-бързият начин това да стане е чрез въздушните каляски за транспорт към и от мините. Тоест, ще трябва да се отправим незабавно към Империум.

Жасмин и Женшен извикаха „НЕ!” в синхрон. Момчето даже се изправи и заяви раздразнено:

– Не мога да се върна там!
– Успокойте се, деца. Ще измислим нещата така, че да сте в безопасност – с равен глас укроти страстите Чай. – А и не забравяйте, имаме идеалното прикритие: предстои празникът на Империята. На бас, че никой няма да ни закача в суматохата. На празника няма такова нещо като неканени гости.
– Хем ще свършим работа, хем ще се позабавляваме – изкикоти се Теа и се отправи към Желязната дама – румената гостилничарка – за нова порция силен черен чай.
– Нищо не може да ги смути… Чудя се дали защото са твърде умни, или твърде глупави – пошушна Жасмин в ухото на Женшен. Младежът ѝ прошепна в отговор:
– Просто са стари. Все едно вече са умрели. Затова не се боят от нищо.

За миг той съжали за прямите си думи, но когато видя усмивката на момичето, му стана ясно, че и тя си е мислела същото.