18 Триумф пред арката

– Зад този хълм би трябвало да ни чака Железопад – щастливо обяви Теа. Бяха излезли от Мъртвите мочурища и сега крачеха из хълмистите земи, търсейки дестинацията си.
– С Чай сте направо ненормално запознати с географията на Империята – възхити се Женшен. Теа го удостои с усмивка.
– Познаваме Китл като дланите си, все пак няколко блианта се подготвяхме за това пътуване.
– Аз дори смятам, че го познавам по-добре от дланите си, защото нямам идея как съм се нацапал така – обади се Чай и вдигна ръце, за да им покаже колко бяха изкаляни. Жасмин се изкикоти многозначително – може би беше замесена по някакъв начин в тази мистерия.

Хълмовете в началото бяха гладки, зеленисти, обли като гърбици на камила. Но после приключенците забелязаха значителна промяна във възвишенията – те ставаха все по-оголени и назъбени, с неравности и остри върхове и на слънчева светлина червенееха като ръжда. Щом изкачиха посочения от Теа хълм, пред очите им се разкри невероятна гледка. В дълбока котловина, обградена от високи скали, бе сгушено планинско селце с ниски къщички и керемидени покриви, които като хамелеони се сливаха с околната среда. Тук-таме се виждаха хора, кретащи по каменистите тунели измежду сградите, но най-необичайното бе, че някои от тези тунели водеха право към цепнатини в скалите, където очевидно също имаше хора. Чай реши да изиграе ролята на екскурзовод и с разбираща физиономия махна с ръка към селището:

– Йеренци има вече почти навсякъде, но такива типични йеренски селца като Железопад могат да бъдат открити само на хълмист терен и в Бергамотените планини. Известен факт е, че повечето селяни живеят в къщите си, но работят в специални помещения в кухините на скалите. Там също така се намират управляващите органи, училищата, а в някои по-големи селища – и банка, редом с други важни институции.

Наблизо имаше дървен лифт, който можеше да ги свали директно до най-долната част на Железопад. В селото се влизаше след минаване под естествена скална арка, обагрена в бои все в червени оттенъци. Само че пред арката ги чакаше изненада. Пътя им препречиха двама юначни йеренци, всеки с телосложение, двойно по-голямо от това на Женшен, с ръждиво-кафеникави кожени униформи и чудати рисунки по ръцете и краката.

– Представете се, драги пътници – заповяда им този отляво. Жасмин и Женшен се спогледаха леко притеснено, но Чай държеше всичко под контрол.
– Аз съм Чай Мил, а това е съпругата ми Теа. Двамата сме на пътешествие, за да отпразнуваме златния си меден месец – възторжено обясни старчето с възможно най-сладката си усмивка и махна към младите си спътници. – А това са внучетата ни Шипка и Шафран.
– А-ха, значи не сте пратениците от Империята. Добре дошли в Железопад, драги пътници! Йерен да ви даде още дълги блианта заедно – приветства ги стражът отдясно и им даде знак да преминат. Намираха се в началото на главния тунел в селото и можеха да тръгнат във всяка посока.

– Шипка и Шафран? – възмути се Жешен, когато вече бяха на достатъчно разстояние от стражите. – Да не си пил преварен чай или нещо такова?
– Искаш да кажеш, че вие с Жасмин вече не сте бежанци, издирвани от Империята, и преспокойно можете да се представяте навред с истинските си имена? – отвърна Чай и хвърли на момчето закачлив поглед. Женшен се осъзна и наведе засрамено глава, а Жасмин промърмори:
– И все пак… Шипка.
– Внучета, май сте гладни – изчурулика Теа и с това сложи край на негодуванието. Мисълта за вкусно и топло хапване бе най-силният аргумент в който и да е спор със семейство Мил.