14 Тънкостите на левитацията

– Не мога да разбера защо просто не долетим до планините, вместо да кретаме като йеренски магарета през половината Империя. Трябва да има начин, виждал съм фиринците в Империум да го правят – недоволстваше Женшен по време на един особено неприятен преход през Мъртвите мочурища.

Жасмин, която вече разговаряше с него почти като с човек, побърза да отвърне:
– Кое предпочиташ – аз да ти го обясня точно и ясно, или Чай и Теа да те объркат с философстване?
– Сигурно никой от вас няма да ми отговори достатъчно добре, затова нека чуя и двата варианта.
– Хайде тогава Жасмин да се изкаже първа, явно разбира по-добре от нас тънкостите на левитацията – невинно се обади Чай. Жасмин се посмути от това, но все пак продължи:

– За Чай и Теа би било много изморително да извършат такъв дълъг полет, при това повдигайки и нас двамата. Все едно да ги накараме да ни носят на гръб. Левитацията на тегло над това на летеца си е майсторско умение. Освен това фиринците използват магията си пестеливо, а Чай и Теа са направо скъперници в това отношение. И последно – колкото по-малко внимание привличаме, толкова по-добре. Мислех, че е очевидно.

– Знаеш ли, голяма имперска съветничка се оказа. Май повече те харесвах, когато си мълчеше – подразни я Женшен, но преди тя да успее да му изджавка нещо в отговор, той се врътна към старците. – Е, съгласни ли сте с обяснението на нашата разбирачка?

Чай само се изкикоти, а Теа отвърна с хитроумна усмивка:
– Добре е усвоила тънкостите на левитацията, така е. Но има нещо, което още не знае. Всъщност ние наистина обмисляме да ползваме летене в един определен момент, затова си пестим силите за тогава, тъй да се каже.

– А пък и – включи се Чай, – пътуването е низ от изненади и ако не си готов да се възползваш от тях, по-добре да си останеш вкъщи, нали така? Например срещнахме се с теб, а съм сигурен, че тепърва предстоят други важни случки, които трябва да се случат. Небесата са по-скучни в това отношение, помни ми думата.
– Има толкова много да се види – добави замечтано Теа. – И двамата с Чай сме родом от бреговете на Кленово море и никога досега не бяхме ходили по на изток от Билкоград. А мечтаехме ли, мечтаехме да прекосим Империята. Всички тези омагьосващи места, за които само бяхме чели. И големите градове, пълни с живот и чудеса – красиви мостове, изкуствени реки и езера, водни и въздушни каляски, музеят на чая с повече от двеста разновидности на свещената напитка…

– С Теа планирахме това пътешествие цял живот, всеки ден копнеехме най-сетне да потеглим и сега, когато магията се случва, искаме да се насладим на всеки миг. И няма да позволя на две хленчещи деца да провалят всичко – закани се Чай, по-скоро шеговито, отколкото ядосано. Женшен понечи да възрази:
– Но нали главната цел е да предупредим елфите?
– Главната цел, млади момко, е каквато ние си я направим – безкомпромисно викна Чай. – Вие с Жасмин сте твърде амбициозни за възрастта си. Отпуснете се, позабавлявайте се. Имаме време за всичко.
– Добре – съгласи се Женшен и бутна момичето в една локва. Тя на свой ред го опръска и го подгони сред мочурищата, ловко прескачайки лианите и лепкавата кал.
– Дано да имат сили да тичат така до края – промърмори Теа на себе си, но Чай я чу и я стисна утешително за ръката.