12 Минус по минус прави…

– Китна сянка ще ми липсва – въздъхна Теа, когато четиримата пътешественици загърбиха мрачното градче и поеха право през една ливада, отдалечавайки се от главния път.
– На мен пък ми липсва Билкоград – каза Чай. – Ароматните покриви, уличките, хората… Винаги беше толкова шумно и оживено.
– Да, ужасно място – промърмори Жасмин. Женшен възрази:
– Аз съм родом от столицата. Ако Билкоград ти е бил прекалено шумен, по-добре никога не стъпвай в Империум.
– Ооо, имаме си столичанин в групата – зарадва се Чай. – С Теа винаги сме искали да видим с очите си Ърл Грей… И музея на чая… И разбира се, да се повозим на водните каляски.
– Аз не харесвам Империум – заяви Женшен. – Градът е строен до имперския палат с изричната цел да бъде столица и няма никакъв дух, никаква собствена история. Дори името му е банално и безлично. Де да се бях родил преди преместването на столицата – щях да участвам в протестите, да се боря, както мога…
– Историк и бунтар, който си вярва, че е способен да промени нещо – прекъсна го Жасмин с досада. – Даже животът в столицата ли не те е научил, че Империята е непоклатима?
– А ти какво тогава правиш с нас, докато сме на мисия срещу непоклатимата Империя? – контрира момчето, но Жасмин само се подсмихна.
– Причината да пътувам с вас няма нищо общо с Империята, ако искаш да знаеш.

И с тези думи малката последователка на Дарха изчезна, слагайки край на разговора. Женшен си изкара яда на едно камъче, което, насочено от ритника му, литна към облачното небе. Чай се приближи и обясни:

– Сега уцели слабото ѝ място. Тя е с нас кажи-речи само за да се върне при елфите.
– Да се върне? – повдигна вежди момчето.
– Точно така, но мисля, че ще бъде най-добре, ако тя сама ти разкаже за това. Ще трябва да се потрудиш за целта, обаче.

Докато старецът и младежът разговаряха, Жасмин пък, все така невидима, се беше промъкнала при Теа.

– Нали няма да ми се разсърдиш, ако някой път случайно го бутна в някоя огнена бездна?
Госпожа Мил поклати глава и с мъдра усмивка отвърна:
– Не си струва да се хабиш заради него, мила, по-добре насочи енергията си към нещо полезно… Имаш ли напредък?
Чу се тежка въздишка.
– Опитвам се, ама е много трудно. Вчера замалко да успея, но не ми достигнаха сили. Когато ме хванаха да подслушвам в двореца, бях толкова уплашена, че сигурно това е отключило способностите ми. Оттогава никога не се е получавало изцяло.
– Това значи, че може би е нужно да си уплашена, докато тренираш. – На Жасмин хич не ѝ допадна хитрият блясък в очите на Теа. – И може би точно Женшен ще ти бъде от помощ.

Невидимата тропна с крак.
– Мразя, когато винаги си права. Мразя.