10 Диалози

Господин и госпожа Мил копнееха за още разходки из Китна сянка, затова решиха да отпътуват от града по пладне. Жасмин категорично отказа да излезе навън, но остана неприятно изненадана, когато разбра, че и Женшен възнамеряваше да стои в стаята. Момичето реши, че най-добрата тактика бе да стане невидима и да го игнорира напълно.

Женшен обаче не се отказа толкова лесно.
– Защо се криеш? Мисля, че стана пределно ясно, че мога да те намеря, ако поискам.

Тягостното мълчание сякаш издигна стена между двамата. Само дървеният под проскърцваше, докато Женшен пренасяше тежестта си от крак на крак. Последва отговор от нищото:

– Как би се почувствал, ако те заставеха да пътуваш със змиеубиец?
– Не разбирам. Та аз не ти мисля злото. Дори не се познаваме.
– Цял живот досега вярвах, че съм способна да избегна всеки, че аз решавам кой може да ме открие и кой – не. А сега ти развали всичко.
– Нищо не съм развалил! Не съм тук, за да те плаша. Тук съм, за да помогна по някакъв начин и дори да те защитавам, ако се наложи.

Невидимата изсумтя.

– Стига се прави на герой. Прав си – не се познаваме. Не знаеш, че когато ме хванаха да подслушвам, опряха острие до гърлото ми. Успях да избягам, но тия от Империята не забравят. Издирват ме. Не можеш да го разбереш. И да се появиш точно сега, когато решихме да тръгнем на път…
– Покажи се.
Тишина.
– Жасмин, покажи се, де!
Тя не го направи.
– Грешиш. Разбирам те много добре, защото аз също съм издирван от Империята.

Жасмин се показа. Ръцете ѝ бяха стиснати в юмруци, цялото ѝ тяло се беше сковало.

– Сега, когато интересът ни един към друг е взаимен, ще се разбираме малко по-добре.
– Стига недомлъвки, загубеняко. Защо? – попита тя. Гъделът на любопитството бе разлюлял иначе нападателния ѝ тон.
– Да кажем, че историята ми за пред Чай и Теа е само наполовина вярна. Да кажем, че избягах не толкова заради родителите си, а защото имперски служители ме търсеха във връзка със способностите ми – отвърна Женшен, като я наблюдаваше с растящо задоволство. – Но всичко с времето си. Сега е мой ред да си поиграя на загадъчен.

Момичето присви очи, оглеждайки чак сега човека срещу себе си. Висок, с рошава коса като наежена козина. Що се отнася до възраст, даваше му двадесет блианта. Два пласта лен с бродерии обвиваха тялото му, ала мръсотията и гънките му придаваха окаян вид. Наистина, само магията му би представлявала интерес за Империята. А може би лъжеше, може би бе заблудил някак Чай и Теа. Но с нея нямаше шанс. Не можеше да му има доверие. Даже съжали, че му беше споделила толкова за себе си в устрема си да узнае нещо за него. Така става то, когато дълго време общуваш само с добродушни старци. Предпазливостта се притъпява. Време беше за подостряне.

Женшен също се зае да изучава Жасмин. В един миг тя стана хем по-прозрачна, хем по-мистериозна за него отпреди. Разбра, че я е страх – криеше се от света с магията си, с мълчание, с торбести дрехи и гневни очи. Обвини го, че я кара да чувства слабост, за да се върне в мрака с чиста съвест. Освен това притежаваше гордост, съизмерима с неговата. Дружелюбният, открит подход нямаше да проработи – трябваше да играе по нейните правила, ако искаше да постигне нещо. За щастие, имаше години опит с нагаждане към имперския етикет зад гърба си – едва ли едно момиче щеше да го затрудни.

И тогава тя пак изчезна, а той реши да се поразходи сам.

– Дали Жасмин ще се държи възпитано с момчето? Имам лошото предчувствие, че ще го прогони от малката ни свита – подхвърли Теа, докато двамата с Чай се тътреха из уличките, пийваха си чай и хрупаха оризов чипс.
– Аз повече се притеснявам за нея, отколкото за него. Момчето е невероятен маг – възрази Чай.
– Е, не бива да подценяваш Жасмин. Нищо чудно като се върнем, да ги заварим в схватка.
– Или в схватка, или в целувка. Сигурен съм, че тайно се харесват. Винаги така става с младите, още по наше време беше тъй!

Теа се изкикоти звънко и при това се задави здравата с парче чипс. След като се изкашля до почервеняване, продължи разговора, все едно нищо не се беше случило:

– Вечният романтик… Знаеш ли, малко ме е яд, че не се преместихме в Китна сянка по-рано. Толкова е спокойно и прохладно.
– Пък и чипсът си го бива.
– Освен когато се опитва да ме убие.
Този път беше ред на Чай да се засмее.
– За това не беше виновно коварството на храната, а страхотното ми чувство за хумор! Та, по темата, не се заблуждавам – знам, че Жасмин се страхува от Женшен, а той просто се опитва да е учтив, но всъщност тя го дразни.
– Така е. Обзалагам се, че двамата просто си седят и мълчат. Не е ли малко досадно, че знаем всичко? А тъкмо бях решила, че появата на Женшен ще направи нещата по-вълнуващи.
– Може би все пак не знаем всичко – каза Чай и посочи надясно. През една пряка от тях се открояваше Женшен, облегнат на каменна стена, с ръце в джобовете.

– О, здравейте! – каза той, когато се приближиха. – Не исках да излизам, да не би да се натъкна на стари познати, но след това реших, че предпочитам тяхната компания пред тази на Жасмин.
– Тя е с… интересен характер – деликатно поде Теа. Женшен свлече гръб по стената и приседна на земята.
– По-скоро не намира друг за достатъчно интересен, че да му отдели от ценното си време. А тя самата е доста скучна особа.
– Недей така, Женшен, просто ви трябва време. И ние не харесахме Жасмин в началото, но виж ни сега…
– Съгласих се да пътувам с вас, за да опитаме да спасим света от злите намерения на Империята, не за да се мъча да извадя Жасмин от тъпата ѝ момичешка криза…
– Как очакваш да помогнеш на мнозина, щом не можеш да се справиш дори с един? – повиши тон Чай. – Ние сме комбина, екип. И ако не успеем да се сработим, цялата работа става по-калпава и от изстинал чай.
– Е, добре де. Може би избързах. Ще ѝ дам шанс – възвърна оптимизма си момчето. – Но и от нея зависи.
– Остави Жасмин на нас – усмихна се Теа по онзи тъй характерен за семейство Мил начин: сякаш осведомена за всичко и винаги поне един ход напред. – Хайде да се връщаме, че уви, стана време да се сбогуваме с Китна сянка.

И тримата закрачиха към странноприемницата, а сумракът и прохладният ветрец ги обгърнаха с ефирния плащ на вечерта.