23 Йерен

Дружелюбните йеренци от Железопад с охота показаха на гостите си подземен тунел, който щеше да им спести трудния преход през скалите и да ги изведе директно на главния път за Империум. Те благодариха от сърце и не без съжаление обърнаха гръб на причудливото село.

– Какъв е планът сега? – попита Женшен.
– Празникът на Империята е след три дни – отвърна Чай. – Щом излезем от тунела, ще поемем по пътя. Той минава през старата столица, където можем да останем за една нощ.
– Невъзможно е да вземем този маршрут пеш само за три дни – възрази момъкът. Теа се подсмихна тайнствено.
– Кой е казал, че ще вървим пеш?

На входа на тунела йеренски пазач им връчи два глинени светилника. Жасмин и Женшен поведоха възрастната двойка навътре в тъмнината. Скалите около тях бяха нашарени с надписи и рисунки в същия червеникав цвят, както декорацията на арката пред Железопад. Жасмин не разбираше значението им и бързо загуби интерес към тях. Женшен обаче не изпусна шанса да се похвали с богатите си познания по история.

– Тези стенописи, драга ми госпожице Шипка, датират още от времето, когато родените под знака на Йерен имали своя отделна цивилизация – с нарочно надменен глас обясни той. – Преди Кондра да обедини хората в едно цяло, което днес наричаме Империя, племето на йеренците било може би най-развитото. Докато децата на Бехе и Боас пребивавали като диваци в горите – макар и да не отричам, че са имали много интересни ритуали и начин на живот като цяло – та в онази епоха само йеренците можели да обработват метали и да рушат скалите, придавайки им желаната форма. Удивителната физическа сила на това племе, заедно с естествената им сплотеност, са можели да доведат до пълно йеренско надмощие, защото в един момент те изпреварили дори елфите по развитие. Но миролюбивата им природа не им позволила да започнат конфликт, а и те били напълно доволни от живота си в онзи период и не искали да го променят.

– Усети ли как от лекция по история се стигна до хвалебствено слово за йеренците? – подразни го Жасмин. Чай се намеси с жизнерадостен тон, за да унищожи поредния спор още в зародиш.
– Стига, Жасмин, той има пълното право да се прехласва по йеренската цивилизация – наистина е била невероятна. Даже бих казал, че тя е гръбнакът на съвременната Империя.
– Това, плюс знанията на народа на Фирине – вметна Теа.
– Разбира се – потвърди младият историк. – Но също така е била важна и предприемчивостта на родените под знака на Бехе и Боас, както и лидерските им качества.
– Естествено… Само ние, гадните Дарха, сме били безполезни.

Старците се засмяха, а Женшен промълви снизходително:
– Недей така, много ясно, че сте били полезни… Все пак някой е трябвало да приготвя чая на Императора.

Жасмин присви очи и насочи стиснат юмрук към устатия си спътник, след това се скри от поглед, с което намали мъждукащите пламъци в светилниците от два на един.