21 Литературни критици

Чай и Теа не изпуснаха шанса да опитат от местните деликатеси, които уличните търговци предлагаха съвсем евтино. След дългата разходка из селото двамата се настаниха на една пейка близо до скалите и блажено си похапнаха зелена салата с розов лук и пъдпъдъчи яйца, както и нещо, което им напомни за дома. Захаросани скариди на клечка, прясно внесени от аквариумите на Империум. От столицата се грижеха добре за изхранването на поданиците, а тези сладки скариди наподобяваха морските десерти, типични за Кленовите брегове.

– Представи си, че плодовият сок е кленов сироп и че иззад скалите се чува бушуващото море, и ето че отново сме млади, а животът е пред нас… – отрони Чай и погали Теа по сбръчканата буза. Старицата го дари с топла усмивка и пъхна една скаридка в устата му, а той от своя страна я почерпи с половинка яйце. Идилията им обаче бе прекъсната от приближаващите се Жасмин и Женшен, които гръмогласно и оживено спореха за нещо.

– За какво пак се карате, деца? – попита Теа отегчено. Жасмин направо извика:
– Любимата му книга е „Вишневи полета”!
– Какво съвпадение! Това е и моята любима книга – обади се ухилен Чай, а съпругата му се засмя снизходително.
– Нима и вие спорите по същия въпрос, който ние с Чай в продължение на няколко блианта не можехме да разрешим?
– Какво имаш предвид?
– Ами вижте, Чай харесва „Вишневи полета”, а аз – „Кървави кинжали”. Това е вечният дуел в литературата и съм на мнение, че вече е безсмислено да се говори за това.
– Да, безсмислено е, защото е ясно коя е по-добрата книга – разпалено отвърна момичето. – „Кървави кинжали” е реалистична история за това как сам трябва да се справяш с гадостите в живота. Има дълбочина и поука. „Вишневи полета” е сълзливо книжле за наивници, които си въобразяват, че могат някак да променят света. Е, не могат! Направо не ми се вярва, че тия две коренно различни новели са написани от един и същи човек.

Женшен издаде нечленоразделен звук, за да покаже възмущението си, а после занарежда:
– Ако искаш да знаеш, „Вишневи полета” възпява неугасващата надежда и несломимата воля на силните хора, които въпреки всички тегоби продължават напред. Това е нещо много по-мъдро от убийствата и интригите в „Кървави кинжали” – четиво за садисти, които са загубили човешкото в себе си.

Жасмин бе напълно готова да се впусне в чисто физическа схватка, но тогава Чай се намеси.

– Сладури, мисля, че и двамата още не сте узрели за майсторството на Учителя. Замислете се – той е написал само две книги, при това напълно противоположни като послание и език. Не ви ли се струва, че се опитва да ви каже нещо повече по този начин?

Когато и двамата младоци поклатиха глава, Теа реши да им даде обяснение.

– Нека ви разкажа как ние с Чай се помирихме, когато бяхме в същата ситуация. Той винаги е харесвал „Вишневи полета”, а аз – „Кървави кинжали”. Повярвайте, това разминаване бе причина за множество скандали, по-ожесточени дори и от вашите. Но ето компромиса, който направихме един с друг: приехме, че двете новели са двете страни на една и съща луна, че според Учителя истината е някъде по средата. И вместо да следваме сляпо едната крайност, трябва да потърсим хармонията, построена по този толкова необичаен начин чрез двете книги. Впрочем нашето тълкувание бе радушно прието от фиринците и сложи край на много от препирните в литературните среди, с което се гордеем!

Последва напрегната тишина, която накрая беше прекъсната от примирението на Женшен:
– Всъщност в това има логика.

Жасмин нито се съгласи, нито възрази. Просто нямаше какво да каже, или пък не искаше да признае, че е в грешка. Предпочиташе да се придържа към крайностите – на тях поне можеше да се разчита. А Женшен, заинтригуван от развоя на събитията, сякаш напълно забрави за спора си с нея и реши да се върне към любимото си занимание напоследък – да разпитва господин и госпожа Мил за живота им.

– Я кажете честно, само за това ли сте се карали някога? За толкова време заедно… Със сигурност имате различия, неща, които ви дразнят?
– Ах, имаме, как да нямаме! – с усмивка отвърна Теа. – Но за да ни е по-леко, започнахме да оглушаваме. Например аз вече не чувам досадното мляскане на Чай, когато яде сочна храна.
– Аз пък не чувам хъркането ти, когато спиш по гръб – не ѝ остана длъжен Чай и грейна в усмивка, по-широка дори от нейната.
– Е, аз поне мога да издавам звуци, по-ниски от котешко мяукане, за разлика от теб, господин кресльо – победоносно заяви Теа, знаейки, че всички забелязваха необичайно високия глас на стареца и това понякога го смущаваше. Ала в случая той далеч не се смути – препирнята тепърва започваше.
– Но ти пееш фалшиво, за разлика от мен!
– А ти имаш ирационален страх от твърде горещи чайници!
– И ти щеше да имаш, ако не беше толкова студена, че да ги смразиш само с поглед…
– Студена? А как тогава винаги аз ти топля хладните ходила под одеялото?
– Може би няма да са хладни вече, ако се научиш да правиш вечерен чай като хората. Съвет – използва се вряла вода.
– Именно де, как да ползвам вряла вода, като теб те е страх от горещи чайници? Чуваш ли се какво говориш? Добре тогава, отсега нататък ти ще приготвяш вечерния чай, за разнообразие. Щом си толкова добър. И без това ми е писнало само да мързелуваш.
– Ох, и да ти спестя единствения случай, в който ти поемаш инициативата за нещо? Сигурно се шегуваш…
– Не, не се шегувам, все пак не съм надарена с твоето невероятно чувство за хумор.
– Хммм, то за да разбере човек шегите ми, се изисква малко мислене, а не да разчиташ само на назубрени знания като някои хора…
– А за да са валидни претенциите ти, се изисква да имат покритие! Добре, щом имаш нещо против знанията ми, ще те оставя да се мъчиш сам с кръстословиците.
– Ооо, повярвай ми, това далеч не е единственото нещо, което мога да правя сам! За твое сведение…
– Отлично! Просто чудесно. Прави си всичко сам. Ама наистина всич-ко! Да те видим.

Усмивките и шеговитият тон бяха угаснали, отстъпвайки място на жлъчния сарказъм, а сетне – на съвсем неподправен, бушуващ гняв. Жасмин и Женшен никога не бяха виждали старчетата ядосани, още повече – ядосани един на друг. Те станаха намусени от пейката, обърнаха си гръб демонстративно и поеха в противоположни посоки.

Вечерта, след мълчалива и напрегната вечеря в „Желязната дама” Чай и Теа отидоха при гостилничарката и помолиха за две отделни стаи. За пръв път по време на златния си меден месец нямаше да спят заедно.

– Дали ще се сдобрят скоро? Не искам това да продължи през цялото пътуване – притесни се Женшен и отпи от зеления чай с мента и резен лимон.
– Естествено, това са Чай и Теа. По-лесно би било да разделиш луните-близнаци, отколкото тия две влюбени откачалки – отговори Жасмин и надигна халбата с пиво.

На сутринта се оказа, че преценката ѝ е била правилна. Господин и госпожа Мил се държаха все едно нищо не се беше случило, чаровни и любвеобилни както винаги. Женшен обаче не спираше да ги гледа ококорено.

– Всичко, което се решава от само себе си, след като се наспиш, не е било проблем – щастливо му обясни Чай, погали Теа по косата и довърши закуската си с примляскване. – А и брачният живот, деца, си има предимства, за които дори не подозирате.